Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител в СУ „Христо Ботев“-Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Ботевата поезия е един от най-високите върхове на българската възрожденска литература. Този факт обуславя интереса както към нейните естетически достойнства, така и към езиковите ù особености. В следващите бележки от рубриката „Езикови ситнежи‘ ще разгледам някои интересни откъм форма и/или смисъл думи, фразеологизми и изрази от поезията на великия възрожденски творец.

За да характеризира Чавдар войвода като хайдутин от старо време, в поемата „Хайдути (Баща и синъ)” Хр. Ботев използва прилагателното име вехт, вж. „Я надуй дядо кавала / Слѣдъ тебъ да викнѫ – запѣя / Пѣсни юнашки хайдушки, / Пѣсни за вѣхти войводи – / За Чавдарь страшенъ хайдутинъ, / За Чавдаръ вѣхта войвода – / Синъ-тъ на Петка страшника!“
Това прилагателно име в старобългарския език има форма ветъхъ (вж. и черковнослав. ве́тхъ) и е сродно напр. с латинското прилагателно име vetus „стар“. Обликът вехт е получен „со съгласково премятане (метатеза)” (Ст. Младенов, Ал. Теодоров-Балан. Български тълковен речник Т. I (А – К). С., 1951, с. 287) на съгласните т и х, вж. старобълг. ветъхъ > ветх > вех), тъй като групата -тх- не е свойствена на новобългарския език.
Найден Геров привежда в речника си както облика ветхый, така и вехтый, но предпочита първия от тях. Към примерите, приведени за илюстрация на значенията му, е и следният откъс от народна песен: „Стояне, ветхый войводо, / Отъ ветхо врѣмя останѫлъ, / Стояне, прости ли щешъ ны.“
Хр. Ботев обаче използва по-новата форма вехт. Тя се употребява не само в посочените по-горе стихове от поемата „Хайдути (Баща и синъ)”, но и в неговите публицистични текстове, например „Не се мина много време от началото на нашето възраждане и ето вехтата борба между двата елемента – българи и гърци – начна се със сичката сериозност” („Решен ли е черковният въпрос“). Освен облика вехт, в Ботевото творчество се среща и формата вет, получена от ветъхъ след изчезване на -хъ (БЕР I: 139), напр. „Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджият и духовенството, тази непорината византийска воня” („Наместо програма“). 
Формата на прилагателното име вехт, срещана в Ботевото творчества, вече е наложена като нормативна в съвременния български книжовен език, а обликът ветх се среща рядко. Такива случаи са открити напр. в Синодалната Библия, вж. Книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия Завет; Книги на Ветхия Завет; Това място е по превода на 70-те, по който новозаветните свещени писатели току-речи изключително привеждат в съчиненията си места от Ветхия Завет (с. 1196, бел. под л.); като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат (Рм 6: 6); понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало (2 Кр 3: 14); да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти (Еф 4: 22); след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му (Кол 3: 9). Приведените количествени данни показват, че обликът без метатеза се среща общо 7 пъти в Синодалната Библия и се отнася само за Стария Завет или за хората, които живеят според старозаветния закон. Това доказва, че архаичната форма ветх е използван със стилистични цели. В същото издание обаче много по-често се срещат форми с метатеза. Ето примери: признава първия за вехт (Евр 8: 13); Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно. (Мр 2: 21); Никой не налива ново вино във вехти мехове (Мр 2: 22); отидоха та се снабдиха с храна за път и туриха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино; и обущата на нозете им бяха вехти, закърпени, и дрехите им – вехти (Нав 9: 4 – 5); тия наши дрехи и обуща овехтяха от много дългия път (Нав 9: 13); дрехите им не овехтяваха (Неем 9: 21); всички те като дреха ще овехтеят (Пс 101: 27); Всяка плът като дреха овехтява (Сир 14: 18); дрехата ти не овехтя на тебе (Вз 8: 4); Четирийсет години ви водих по пустинята, и дрехите ви не овехтяха на вас (Вз 29: 5). Формата вехт се отнася за предмети от бита – дрехи, мехове, чували и т.н. Само веднъж, в Евр 8: 13, обликът вехт се отнася за Стария Завет. Употребата на тази форма е очаквана, тъй като в този случай прилагателното име не е членувано.

Иво БРАТАНОВ