Истински фурор предизвика мюзикълът „Есмералда-Парижката Света Богородица“, който бе изигран снощи премиерно на български език в Стара Загора в Античния форум "Августа Траяна".
Под бурни аплодисменти хитовете от постановката, предизвикала фурор по цял свят и вписана в Книгата на Гинес, прозвучаха на сцената на  Античния форум "Августа Траяна". Близо половин век след написването си, мюзикълът на италианския композитор Рикардо Кочанте, който французите мило наричат "нашият Ришар", и либретистът Люк Пламондон, прозвуча за първи път български език в световната премиера на Държавна опера- Стара Загора. 
Преводачът Йордан Пеев и режисьорът проф. Виолета Горчева са запазили сюжетната линия на незабравимата любовна история от романа на Виктор Юго, превърната днес в модерна музикална комедия. Те показват изключителен талант в съвпадението на музикалната и на поетичната фраза на четвъртия език, създаден в Европа в този толкова познат, и толкова любим спектакъл по цял свят. 
Създадена е нова роля - на разказвача Юго, чийто глас сякаш звучи някъде в подземията на прочутата катедрала в Париж, поставяйки началото и края на тази невероятно красива и трогателна история, сякаш да ни напомни неговите думи: „Любовта е най-силна, когато  е неоснователна“. Неговият глас , отвъд времето, ни казва, че на стената на Божия дом е запазена думата „съдба“, съхранена от векове, за да напомня за Провидението. 
Режисьорът определя произведението си като рок опера, чийто сюжет е надживял Средновековието и Ренесанса, и днес, през XXI век, в постмодерната епоха, ни призовава да отворим сетивата си, да гледаме и да обичаме със сърцето си, защото Бог ни е сътворил с любов.
Принос за изключителния спектакъл има и Людмил Горчев,  който за първи път включва в мюзикъла оркестрация за голям симфоничен оркестър и рок група. Така той дава възможност за нов живот на „Парижката Света Богородица“. Включването на живо на хор също е едно от новите, но изключително успешни, творчески решения на старозагорския спектакъл, превърнат в мегапостановка с 250 участници, с диригент Владимир Бошнаков и хормайстор Младен Станев.  
Сценографът и изпълнител Денис Иванов се завърна триумфално на родна сцена, за съжаление за кратко. В своята интерпретация той приема прочутата катедрала край Сена като олтар за всеки един от персонажите, като съдник и пасивен наблюдател на историята и времето, избирайки кръстът за основен символ. На сцената има хиляди кръстове, сиви и сребристи, които ярко изпъкват на черния фон, отличаващ тази рок опера. Интересно е решението хористите да присъстват като част от декора, - те са на сцената през целия спектакъл и са живият съдник като добре познатите антични хорове в древногръцката трагедия. Единствените свидетели, които илюстрират катедралата, са скърбящата мадона- позната статуя от катедрата на Барселона и три камбани, поставящи началото и края на спектакъла. Те маркират кулата на Квазимодо и неговата обител.
270-те костюма,  дело на Денис Иванов, са семпли и съвременни, без ангажираща конкретика в епохата и стила, просто някога през XX век, но зад всеки детайл откриваме дълбока същност. Есмералда и част от героите са облечени в огнени цветове, сякаш искат да ни напомнят, че свободата и любовта нямат край, те са вечни, както слънцето, което изгрява всеки ден и сърцето, което започва да бие във всеки нов живот.
Като изпълнител на Флоро, Денис Иванов прекрасно е осъзнал, че романтикът Юго сблъсква в него две епохи – Ренесанс и Средновековие и драмата му. Той жадува за романтика, но не е готов да се жертва за нея.
Хитът "Belle“ от „Парижката Света Богородица" , изпълняван от триото - Клод Флоро, Квазимодо и Капитана, младият красавец от кралската армия, публика чу за първи път на български език в нов вариант, силен, въздействащ и незабравим, който дължим на великолепното изпълнение на Денис Иванов, Валери Турманов и Богомил Спиров.
Зрителят остава очарован и трогнат от Михаела Филева, която в ролята на Есмералда представя жаждата за споделена любов, дълбокия копнеж скрит в едно дете-жена, омагьосваща с красотата си, сътворена от природата.     
Много богат, наситен с емоции и нюанси, е и образът на Квазимодо, преживяващ катарзиса, който може да провокира само една истинска любов. Великолепното изпълнение на Валери Турманов, като съдник на доброто и злото, доказва убедително, че грозотата и жестокостта могат да бъдат победени само с вярност, нежност и споделена топлина. 
Публиката остана възхитена и от хореографската интерпретация на Марио Пиаца, който отново гостува в Стара Загора, за да разкрие изключителния професионализъм на трупата на легендарната балетна прима Силвия Томова. И, разбира се, да ни представи сценичния си опит в разработената от него концепция „ Наръчник за възприемане на танца“, създаден от самия Пиаца.
За следващите представления в Стара Загора на „Есмералда - Парижката Света Богородица“, които са тази вечер и утре вечер, билети няма.