Франция изпълни почти всичките приоритети, които обяви в началото на своето председателство на ЕС. Ратифицирани бяха общо 130 споразумения. Най-амбициозните компромиси бяха постигнати по климатичния преход и регулацията на дигиталните гиганти.
Климат
В последния момент беше постигнато споразумение за намаляване на въглеродните емисии - късно през нощта срещу сряда, след трудни преговори, министрите на околната среда постигнаха компромис по пет ключови текста от климатичния план на ЕС, целящ да се намалят с 55 процента въглеродните емисии до 2030 г. В крайна сметка най-много дебати предизвика не спирането на автомобилите с двигатели с вътрешно горене до 2035 г., а социалният фонд, предназначен да защити европейските граждани с ниски доходи. Страните от Северна Европа искаха да намалят с 20 милиарда евро предвидения от Европейската комисия пакет от 72 милиарда евро, но накрая се реши фондът да бъде 59 милиарда евро. Разширен беше и европейският въглероден пазар към жилищата и пътните превози, а усилията за борба с климатичните промени бяха разпределени сред страните членки.
Енергетика
Двайсет и седемте решиха да продължат сегашната енергийна политика, въпреки несигурността около Русия, като потвърдиха целта за 40 процента възобновяеми енергии в европейския микс през 2030 г. и намаляването на крайното потребление на енергия с 9 процента в същия срок (спрямо 2020 г.). Едновременно с това, въпреки намалените газови доставки от Русия, те се ангажираха да запълнят на 80 процента гозохранилищата си преди идната зима.
Нови инструменти за регулиране на дигиталните гиганти 
Франция успя за рекордно време да постигне окончателно споразумение - първо със страните членки, после с Европейския парламент - по регламентите за дигиталните услуги (Digital services act - DSA) и за дигиталния пазар (Digital market act - DMA). Двата текста определят задължения и забрани за контрол и изтегляне на непозволено съдържание, управление на данни, алгоритми, реклама и условия за достъп до услугите. Целта е да се предотвратят отклонения и злоупотреби с правилата за конкуренцията.
Край на търговската наивност
Дълго време ЕС беше упрекван, че се отваря прекалено широко за трети страни, много от които остават по-затворени. Сега вратата на Европа се затваря. През март беше постигнато споразумение по инструмент за реципрочност, позволяващ на ЕС да контролира субсидиите от трети страни за компании, които придобиват европейски компании или участват в европейски обществени поръчки. Така се слага край на дразнещия за европейските компании парадокс: субсидиите от страни членки на ЕС са предмет на стриктен контрол от Брюксел, а няма никакъв инструмент за проверка на неевропейските помощи.
Минимално заплащане - нова стъпка за социална Европа
Социална Европа заемаше съществено място във френското председателство, белязано от окончателното споразумение с Европарламента по директивата за достойни минимални заплати в ЕС. Текстът определя рамка, позволяваща редовното им увеличение и повсеместното им въвеждане, като западните страни се надяват да се постигне ефект на наваксване с Източна Европа, за да се премахне социалният дъмпинг. В началото на юни беше постигнато и споразумение за въвеждане на задължението листваните на борсата компании да имат най-малко 40 процента жени в неизпълнителните си управителни съвети (или 33 процента в изпълнителните и неизпълнителните органи, взети заедно) до лятото на 2026 г.
Универсални зарядни за всички потребители
Проектът, обсъждан от десет години, задължава от есента на 2024 г. производителите на смартфони, таблети или слушалки да предоставят универсални зарядни, съвместими с всички модели и всички марки.
Полагане на основите на зелените финанси
Европа залага на подема на зелените финанси, за да привлича, освен държавни средства, също и частни фондове, необходими за ускоряване на климатичния преход. По време на френското председателство първо беше постигнато през май окончателно споразумение с Европейския парламент по регламент, създаващ и регулиращ европейски "зелени облигации". Париж успя да финализира и споразумение за директива, задължаваща големите компании да докладват за постиженията си в опазването на околната среда и в социалната сфера.
Укрепване на Шенгенската зона
Най-сетне настъпи леко раздвижване през това полугодие: 27-те решиха през юни, като реакцията на кризата с Беларус, отново да се сдобият с инструменти срещу използването на миграционните потоци от враждебни трети страни. Бяха приети и нови правила за придвижване в еврозоната в случай на санитарна криза. Също през юни Съветът на ЕС прие нови регламенти за пръстови отпечатъци (Евродак - Eurodac) и за филтриране на мигрантите. Франция създаде и Шенгенски съвет по подобие на Еврогрупата, чрез който ще се извършва редовен обмен на информация между министрите по миграционната политика.