Фотодокументалната изложба "Българската литература - срещи и диалози със света" проследява чрез най-значимите имена и събития духовните мостове между българската, европейската и световната класика от Средновековието до средата на ХХ век, заяви при откриването в Добрич на експозицията на Националния литературен музей главният уредник в институцията и литературен историк Катя Зографова. Колекцията от 30 фототабла е подредена в литературния музей "Йордан Йовков" и ще остане в Добрич до края на септември.
Документалният разказ започва с най-значимия български принос в световната култура - с делото на светите братя Кирил и Методий, на техните ученици и последователи, разпространили светилника на писмената сред целия славянски свят, каза Зографова, която е сред авторите на изложбата. Безценни литературни реликви -  документи, ръкописи, снимки, портрети, издания на емблематични книги, разказват и за пътя на богомилското учение в Западна Европа, за българските мотиви в европейската литература, за европейски творци с българско родословно начало, за участието на български класици в световни срещи на писателите, за контактите им с академичните средища във Франция, Германия, Италия и редица други страни.
Литературният историк посочи, че единствената по рода си изложба дава отговор и на въпроса доколко светът познава българската литература. Ярки примери за световно признание са предложението за Нобелова награда на Пенчо Славейков, Наградата за мир на Никола Вапцаров, наградата "Андерсен" на Леда Милева.
Катя Зографова представи и най-новата си книга "Бележити жени на/за България. От Кера Тамара до Петя Дубарова" - галерия от над 50 портрета на женското присъствие във всички сфери на националния живот на България.