Присъединяването на България към еврозоната се очаква да отключи комплекс от положителни ефекти и да създаде условия в средно- и дългосрочна перспектива за по-висок брутен вътрешен продукт (БВП). Това се посочва в анализа на Икономическия и социален съвет (ИСС) на тема "Въздействие на присъединяването на България към еврозоната върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната", разработен по предложение на Народното събрание, съобщиха от пресцентъра на ИСС.
В доклада се посочва, че присъединяването на страната ни към единната валута ще създаде условия за по-висока производителност и потенциал за ускорено развитие и сближаване към средните нива на производителност и доходи в по-напредналите източноевропейски страни.  
Експертният анализ предвижда още, че присъединяването към еврозоната ще доведе до подобряване на инвестиционната среда, до увеличаване на експортната насоченост и отключване на статистически значими положителни преки и косвени ефекти върху експортно ориентираните сектори и върху нетния износ на стоки и услуги. Според ИСС това има потенциал да повлияе върху общата динамика на БВП, производителността, заетостта и доходите.
В същото време експертите на Съвета изтъкват, че присъединяването на България към еврозоната крие и известни рискове. Сред изброените са краткотраен, ограничен по размер ръст на цените, нелоялни и спекулативни търговски практики – основно в сферата на услугите, и ниско ниво на информираност.
Икономическият и социален съвет допуска, че е възможно да има пропуски или недостатъчно време за осъществяване на необходимите подготвителни действия и технически мерки, включително приемането на значителни по обем и съществени по съдържание промени в законодателството и подзаконовата нормативна уредба.
На 27 май ИСС прие становище „Национален план за въвеждане на еврото“, в което представи позициите и препоръките си, свързани с процеса по въвеждане на еврото.
На проведената днес пленарна сесия Съветът прие и становища на тема "Ратификация на Конвенция № 190/2019 г. на Международната организация на труда  за премахване насилието и тормоза в областта на труда" и "Социален фонд за климата – предизвикателства и преспективи", разработени по собствена инициатива.