Румънският президент Клаус Йоханис е в средата на втория си и последен мандат като държавен глава и за разлика от предшественика си Траян Бъсеску до момента не е ставал обект на процедура за отстраняване от длъжност. Заплахите за подобна инициатива от страната на опозицията - повече или по-малко реалистични - обаче периодично изплуват в общественото пространство.
Тази седмица националистическият, популистки и антисистемен Алианс за единство на румънците (АЕР) съобщи, че е събрал подписите на над 2 милиона румънци, които подкрепят искането на партията за отстраняване на президента Клаус Йоханис. 
"ВОЛЯТА НА НАРОДА""В края на тази (парламентарна) сесия е моментът да направим равносметка. За щастие, румънското общество и румънците се събудиха (...) и сега имате пред себе си над 2 милиона подписа. Румънците вече не искат Клаус Йоханис на поста президент. Тази кампания за отстраняване на президента Клаус Йоханис получи широка подкрепа по улиците на страната. За съжаление, имаме едно подло мнозинство тук, в парламента, което отказва да инициира и да доведе до успешен край желанието на румънците да прекратят мандата на Клаус Йоханис", заяви лидерът на АЕР Джордже Симион, обявявайки депозирането на подписите в парламента.
Той добави, че са събрани 2 милиона подписа "от всички окръзи на страната и от румънците в чужбина". Симион каза, че е отправил отново покана към опозиционния Съюз за спасение на Румъния (ССР) за внасяне на съвместен вот на недоверие и започване на процедура за отстраняване на президента, но е получил отказ от тяхна страна.  Той заяви, че новата формация на отцепилия се бивш лидер на либералите Лудовик Орбан също не е подкрепила инициативата. По думите му АЕР е "единствената опозиционна партия" в страната и затова се е обърнала директно към народа, за да поиска прогонването на Клаус Йоханис от президентския дворец "Котрочени".
АЕР - ОТ БОРБА СРЕЩУ МАСКИТЕ ДО БОРБА СРЕЩУ ПРЕЗИДЕНТААЕР е сравнително млада политическа партия, основана през септември 2019 г., която влезе в парламента след изборите през декември 2020 г., спечелвайки изненадващите 9 процента от гласовете, които я наредиха на четвърто място след Социалдемократическата партия (СДП), Национално-либералната партия (НЛП) и Съюз за спасение на Румъния (ССР).
Според социологически проучвания от последните месеци подкрепата към АЕР дори успява да изпревари тази към разкъсвания от вътрешния войни и разцепление ССР (10 процента за АЕР спрямо 9 процента за ССР според анкета на института КУРС, публикувана на 30 май 2022 г.). В разгара на пандемията от КОВИД-19 лидерите на партията организираха различни протестни прояви срещу носенето на маска и ваксинацията.
Националистическият алианс, известен още с подкрепата си към идеята за обединение на Румъния с Република Молдова и възстановяване на териториите на някогашна Велика Румъния, обяви инициативата за отстраняване на държавния глава в началото на ноември 2021 г. на фона на дълбока политическа криза след падането на правителството на премиера Флорин Къцу. Тогава Джордже Симион каза, че парламентаристи от СДП и НЛП са изразили готовност да подкрепят подобен ход. "Надяваме се да се събудят и тези от ССР", добави той. Партията се зае със събиране на подписи, за да докаже, че инициативата има широка обществена подкрепа.
Политическата сцена в страната обаче рязко се пренареди, след като най-големите парламентарни партии и традиционни противници - СДП и НЛП - си стиснаха ръцете за съвместно управление и така се роди настоящата коалиция, чийто трети елемент е Демократичният съюз на унгарците в Румъния (ДСУР). Правителството, оглавено от премиера либерал Николае Чука, встъпи в длъжност на 25 ноември 2021 г.
ОБВИНЕНИЯТА СРЕЩУ ЙОХАНИСАргументите, които АЕР изтъкна при подемането на кампанията за отстраняване на президента Клаус Йоханис, се базираха на това, че две номинации за премиер (Дачиан Чолош от ССР и Николае Чука от НЛП, който сам оттеглели кандидатурата си да оглави правителство на малцинството) са били отхвърлени от парламента и съответно е трябвало да се стигне до предсрочни избори и "заедно с тях трябва да отидем на референдум за уволнение на президента".
Според бившия съпредседател на АЕР Клаудиу Тързиу Йоханис "многократно е нарушавал конституцията" и се е опитвал да управлява Румъния пряко или чрез подставени лица", а също така е дезертирал от "основната роля, която има президентът - тази на арбитър".
Въпреки че впоследствие Румъния се сдоби с правителство, ползващо се със солидна парламентарна подкрепа, а двете опозиционни партии - проевропейските реформисти от ССР и евроскептичните популисти от АЕР - нямат почти никакви допирни точки, формацията на Симион не се отказа от плановете си за импийчмънт на държавния глава.
Тъй като е почти невъзможно да намерят поддръжка в парламента, АЕР се насочиха към събиране на подписи от гражданите - маневра, вдъхновена от ССР с тяхната инициатива "Без осъдени на държавни постове", коментира сайтът DCNews, като отбелязва, че и резултатът вероятно ще бъде същият: макар че гражданската инициатива на ССР за ревизия на конституцията събра над 1 милион подписа през 2018 г. и беше внесена в парламента, до момента законодателният орган все още не е дал ход на процедура за организиране на референдум.  
КАКВО ПРЕДВИЖДА КОНСТИТУЦИЯТА?Президентът на страната може да бъде отстранен от длъжност в случай на извършване на тежко нарушение на конституционните разпоредби, пише в. "Адевърул". Това може да стане на съвместно заседание на двете камари на парламента с гласовете на мнозинството от депутатите и сенаторите и след консултация с Конституционния съд.
Предложението на отстраняване на президента може да бъде инициирано от поне една трета от парламентаристите. Ако предложението за суспендиране бъде одобрено от парламента, в срок до 30 дни се организира референдума за импийчмънт. Дотогава председателят на Сената временно заема президентския пост, тъй като Румъния няма вицепрезидент.
Политически източници коментират за всекидневника, че събраните от АЕР подписи не представляват дори половината от необходимите за признаването на референдума гласове, тъй като в момента е необходимо участието на най-малко 30 процента от имащите право на глас, за да се потвърди валидността му (прагът беше намален от 50 на 30 процента след неуспешния опит за импийчмънт на Бъсеску). Това означава, че референдумът ще бъде валиден, ако в него участват около 6 милиона гласоподаватели.
ОПИТЪТ НА БЪСЕСКУМакар че процедурата за суспендиране на държавния глава не е толкова лесно осъществима, темата периодично изплува в дискурса на различни опозиционни политици, в повечето случаи на чисто декларативно ниво. Така например лидерът на социалдемократите Марчел Чолаку е заявявал неколкократно, че според него президентът Йоханис (бивш лидер на либералите, който запази близките си отношения с тях въпреки някои сътресения) трябва да бъде отстранен от поста. Той твърдеше това след изборите на 6 декември 2020 г., когато неговата партия се оказа победител, но мандатът за съставяне на правителство беше връчен на либералите. Също и през октомври 2021 г., когато страната се оказа в политическа криза, а социалдемократите настояваха за предсрочни избори - решение, което също е в ръцете на президента. Нито една от тези заплахи обаче не доведе до последващи действия от страна на СДП.
Бившият държавен глава Траян Бъсеску обаче има съвсем реален опит с процедурите по отстраняване от длъжност. Той беше изправен пред потенциално "уволнение" цели два пъти (през 2007 и 2012 г.) за общо десетгодишното си пребиваване на поста. Вторият път беше почти успешен, но все пак истински импийчмънт така и не се случи.
Десноцентристкият бивш президент беше известен с трудното си "съжителство" с някои от министър-председателите и лидерите на управляващите партии по време на мандатите си.
През февруари 2007 г. СДП инициира първата процедура за отстраняване от длъжност на Бъсеску на фона на конфликт с тогавашния премиер либерал Калин Попеску Таричану. Мотивът е нарушаване на конституцията. През април същата година искането е гласувано от парламента и така се стига до организирането на референдум на 19 май 2007 г. Народният вот обаче е полза на държавния глава - само 24,74 процента от гласувалите подкрепят импийчмънт, а 74,48 процента се обявяват против.
През 2012 г., по време на втория си мандат, Бъсеску е изправен срещу мощна коалиция на СДП и НЛП, която гласува второто му суспендиране, а постът му временно е поет от тогавашния председател на Сената и лидер на НЛП Крин Антонеску. Бъсеску определи опита за отстраняването му като "пуч" и призова за бойкот на насрочения за 29 юли 2012 г. референдум. Този път гласовете не бяха в негова полза - 87,52 процента подкрепиха отстраняването, а 11,15 процента се обявиха против. Конституционният съд обаче заяви, че референдумът е невалиден, тъй като са гласували под 50 процента от имащите право на глас (активността е 46,24 процента). Така Траян Бъсеску остана в президентския дворец "Котрочени" до края на мандата си.
Държавният глава има сравнително силна роля в Румъния, която се определяна като полупрезидентска република, но пък липсва постът на вицепрезидент. В случай на необходимост, включително при суспендиране на президента, постът му се поема от председателя на горната камара на парламента. При силно парламентарно мнозинство, което е в конфликт с президента, тази опция става все по-съблазнителна, както беше случаят с Бъсеску.
Президентът Йоханис обаче за момента се радва на добри отношения с парламентарното мнозинство. Така че инициативата на националистите от АЕР, лишена от подкрепата на останалите парламентарни сили, не изглежда като реалистична заплаха за поста му.