Здравей, Петя! Чувствам се крайно зле. Всичко беше наред допреди няколко месеца, а оттогава насам приятелката ми като че ли не може да ме понася. Не разбрах какво толкова стана, какво иска, защо говори да се разделим? Каза, че между нас се е отворила пропаст. Шокиран съм! Аз правя какво ли не за нея. От две години сме заедно, а тя сега ми казва, че още от началото ми е била обидена, когато на наша разходка съм й казал: „Не ме интересува каква си била в миналото, важното е оттук нататък каква ще бъдеш с мен“. Това го помня, но тя тогава нищо не каза, а ми го казва сега! Също ми каза, че съм постъпвал егоистично, поставял съм на първо място себе си. Представила си, че ако имаме деца, аз ще ги пренебрегвам.
Веднъж ни поканиха на едно събитие и решихме да се включим, но в този уикенд на мен ми се искаше с нея да бъдем само двамата и намерих начин да откажа. Тя ме обвини в какво ли не. Струва ми се, че избягва да оставаме само двамата. Сигурен съм, че ако трябва да избира с кого да си прекара няколко часа свободно време, ще избере да е с приятелката си, а не с мен. Подозирам, че тя я настройва. Миналата седмица отидох в квартирата им да говоря с нея. Тя предимно мълчеше - не искала да ни се меси! Ядосах се и се напих, докато чакахме моето момиче да се върне от университета. После пък тя ме обвини, че я манипулирам, като се напивам, за да ме види в това състояние. Опитвал съм се да я принудя да сме заедно!...
Душата ми се раздира, не мога без нея, не мога да си помисля, че ще се разделим. Когато й говоря за това, тя още повече ме отхвърля. Мисля, че ме сравнява с предишния й приятел. Аз го познавам много добре. Чувал съм достатъчно неща за него. За мене той е един глупак, който я е пренебрегнал. Разглезен е от родителите си и е напълно безотговорен. Веднъж говорих така за него в наша компания, а тя се спогледа с приятелката си и започна да го защитава. Каза ми, че само оценявам другите. После започнаха проблемите ни.
Нищо не ми се прави. Преди учехме заедно в квартирата й, но сега не можех да уча за изпитите си, когато не е до мен. Взех ги някак на магия, но един остана за наесен. Не знам какво да направя! Не мога да си представя живота без нея! Какво да направя, за да се върне щастието ни, което имахме в началото? Емо, 23 г.

Здравей, Емо! От писмото ти съпреживяваме болката ти на млад човек, който трудно поема въздух при мисълта за раздяла с момичето си. Може би тази връзка е била най-значимата в сравнение с други в юношеството ти. Може би си бил силно влюбен и се разстройваш от това за щастието си да говориш в минало време. От различните знаци за раздяла в отношенията ви ти е било трудно да учиш за изпитите. В края на сесията ми се струва, че много като теб млади хора ти съчувстват. Всички ние, по-възрастните, също знаем как настроението влияе на желанието за четене и за добро представяне, как с една раздяла човек би могъл да изгуби смисъла да учи и да напредва и
как перспективата напред е в мъгла заради отказа да гледаме в бъдещето
от тъгата в настоящето.
В края на писмото питаш „Какво да направя, за да се върне щастието ни, което имахме в началото?“. Надявам се, че вече си се ориентирал, че страницата „Консултант“ на вестник „Утро“ не предлага рецепти за отмяна на страданието. Не съм сигурна дори дали прочетеното тук би могло малко да те успокои при мисълта ти „Не мога да си представя живота без нея!“. Ще се опитаме да разгледаме заедно споделеното от теб, имайки предвид, че нямаме налице тези факти така, както би ги разказала твоята приятелка. Дори и в същински срещи с психолог се случва клиентът да не е в състояние да види ситуацията през очите на другия и да я почувства през сърцето на другия. Напразно е очакването в срещата да получи връщане на времето преди бурята във връзката си. Не си помага и ако откаже да опознае по-добре себе си такъв, какъвто е бил в нея, за да вземе ценни решения дали би променил начина на споделяне на себе си и живота си с другия или
дали би преглътнал болката от една раздяла
за да открие друг човек, с когото би могъл да свърже живота си с повече познания за партнирането.
Казваш, Емо, че всичко е било наред допреди няколко месеца, а оттогава насам като че ли приятелката ти не може да те понася. Може би си още объркан и се опитваш да наредиш пъзела, за да видиш по-ясно картината, в която засега ти убягват тъмните й парченца - „Не разбрах какво толкова стана, какво иска, защо говори да се разделим?“.
Разбираме, че в емоционален момент приятелката ти е казала, че още на една от първите ви разходки заедно се е почувствала обидена от твоите думи „Не ме интересува каква си била в миналото, важното е оттук нататък каква ще бъдеш с мен“. Спомняш си този момент, но не разбираш защо тогава  тя нищо не е казала, а ти го казва сега.
Възможно е приела от твоя страна това
послание като заучено клише, използвано по инерция
и да не му е отдала внимание. Но ти е казала после, че я е обидило. Питаш се може би защо. Какво има заложено в този израз „Не ме интересува каква си била в миналото“? Ако тя уважава себе си и в настоящето, и в миналото си, а ти изразяваш подозрения за нейно тъмно минало, защото не си първото момче в живота й, изглежда сте се разминали в представата си за стойността на миналото. Ако е била винаги чистосърдечна в отношенията си с хората, както и с предишния си приятел, не звучи ли нелепо такава косвена негативна оценка на живота й преди теб?
Човек се изгражда непрекъснато. Може да остави дадена връзка в миналото, но да цени и себе си такъв, какъвто е бил тогава, и хората, с които е споделял етап от живота си въпреки разочарованията. Благодарение на тях може да е започнал да цени по-добре и себе си, и
отношенията, в които би искал по-добре да отрази същността си
Може би е имала надежда да открие това във връзката си с теб и думите й да са вгорчили удоволствието от разходката ви.
Подозираш я, че те сравнява с предишния й приятел. Казваш, че ти го познавам много добре, в същото време - „Чувал съм достатъчно неща за него“. Може би впечатленията ти от контакт с него, ако си имал такъв, са се надграждали над това, което си чувал. Описал си портрета му в негативни щрихи пред нея в компания - „За мене той е един глупак, който я е пренебрегнал. Разглезен е от родителите си и е напълно безотговорен“. Тя е познавала вероятно и светли черти в портрета му, особено ако е била наистина влюбена. Казвайки „а тя се спогледа с приятелката си“, може би си мислиш, че с това се е окуражила, за да започне да го защитава. А може би двете заедно са познавали добри страни на характера му, заради което тогава приятелката ти е изригнала - „Каза ми, че само оценявам другите“. Може би ти е чувала и друг път да правиш
категорични оценки за хората на базата на повърхностни впечатления
Но да допуснем, че само в този случай тя е била особено чувствителна към коментара ти. Оценявайки негативно предишния й приятел, у нея може да са отекнали с по-лош тон думите ти за миналото й от първата ви разходка. „После започнаха проблемите ни.“ С извода ти, Емо, се надявам млади хора с по-малко опит във връзките да съпреживеят този болезнен урок, че не би било добре да рискуваме да засегнем човека, когото обичаме, докосвайки струни в душата му, които зазвъняват може би със спомен за сълзи, но и с чувството за една стара, останала в спомените хубава, песен.
Откакто са се разстроили отношенията ви, ти е казала, че постъпваш егоистично - „поставял съм на първо място себе си“. Ти се сещаш за един конкретен случай, когато, може би, без да го обсъдиш с нея, си отхвърлил уговорка за участието ви в събитие - „но в този уикенд на мен ми се искаше с нея да бъдем само двамата и намерих начин да откажа“.
Ако си е представяла като приятно присъствието си
на това събитие, може да е била увлечена по идеята или по каузата. А дали когато сте с други хора не изпитваш ревност, че в този момент тя отдава внимание и изпитва интерес към неща и хора извън теб? Разбира се, ако това събитие не е било толкова привлекателно за теб, дали не беше по-добре да й споделиш? Вместо това ти си взел решение, че няма да участвате, което я е засегнало - „Тя ме обвини в какво ли не“. За преценката си, че постъпваш егоистично, може да имала предвид и други
примери, които са се прожектирали зле в представите за бъдещето ви заедно
- „че ако имаме деца, аз ще ги пренебрегвам“.
Споделяш, че ти се струва, че тя избягва да оставате само двамата. Може би, Емо, че за известно време не би трябвало да се стремиш непременно да оставате двамата, ако тя не желае това. Дали пък това не е заради теб, а заради нея си - да иска да бъде и сама със себе си в свободните моменти, за да реши какво иска.
С яд или с тъга или може би с ревност си мислиш: „Сигурен съм, че ако трябва да избира с кого да си прекара няколко часа свободно време, ще избере да е с приятелката си, а не с мен“. Търсиш причините за разстроените отношения извън връзката ви - „Подозирам, че тя я настройва“. За да се увериш или пък за да разсееш съмнението си, си решил да попиташ: „Миналата седмица отидох в квартирата им да говоря с нея. Тя предимно мълчеше - не искала да ни се меси!“. Не си получил отговор от приятелката на любимата ти, следователно може би следва да попиташ самата нея? Вероятно си очаквал отговора от реакцията й, като те види в квартирата ти. „Ядосах се и се напих, докато чакахме моето момиче да се върне от университета“? После тя те е обвинила, че я манипулираш, като се напиваш, за да те види в това състояние. „Опитвал съм се да я принудя да сме заедно!...“ Това си е помислила, Емо, но ти какъв извод си направи след това?
Дали бихме могли да разчувстваме другия чрез своя окаян вид
за да се смили, ако той е охладнял към нас?
И пред нея ли описваш това, което изпитваш, в екстремни черти - „Чувствам се крайно зле. ...Душата ми се раздира, не мога без нея, не мога да си помисля, че ще се разделим. Когато й говоря за това, тя още повече ме отхвърля“? Ето че това не ви сближава, а ви раздалечава - „Каза, че между нас се е отворила пропаст“. Като че ли не можеш да прозреш реалността такава, каквато е, и да я приемеш - „Шокиран съм!“. Изглежда ти, че усилията ти се удрят може би в стена - „Аз правя какво ли не за нея“. А не следва ли е да признаеш, че го правиш и за себе си, Емо? Може би те боли от мисълта да я загубиш, за загубиш себе си като такъв, който си се представял, отразяван в нея? Може би е добре,
вместо безуспешни опити да си върнеш щастието
да се върнеш в онзи момент и да погледнеш честно дали не беше заслепен от него? Дали не пропусна тогава да я опознаеш по-добре с нейните мисли, чувства, вдъхновения, интереси? Дали не се опита да я обсебиш от приятелите, особено ако си допускал и тях да ги коментираш иронично, съзнателно или не, за да ги обезцениш в представата й? Така обаче рискуваме сами да обезценим себе си в душата на другия.
„Нищо не ми се прави. Преди учехме заедно в квартирата й, но сега не можех да уча за изпитите си, когато не е до мен.“ Да, когато човек е разстроен, му е трудно да се съсредоточи за важни неща. Продължаваш да се питаш какво да направиш, за да си върнеш щастието ви, което сте имали в началото. Може би, Емо, приятелката ти би искала да го запазите като хубав спомен. Може би има нужда от въздух, време и
тишина, в която да чуе струните в душата си
- дали си свирил искрено или фалшиво, и ако отеква искрено мотив от вашата мелодия, тя би оценила твоите опити да се развиеш като повече готов за връзка, в която жената до теб да се чувства сигурна и защитена, свободно преживяваща любовта си, приета със същността си от миналото, настоящето и с мечтите й за бъдещето.