Общо 30,5 % от гражданите се информират за предлагани електронните услуги от близки, роднини и познати. Това заяви проф. дфн Оля Харизанова от Софийски университет “Св. Климент Охридски” по време на конференция на тема „Труд, жизнен стандарт и социална стратификация: тенденции и предизвикателства“, организирана от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ и фондация "Фридрих Еберт".
Цитираните данни са за 2020 г. от проекта „Идентифициране на нагласите и оценките на гражданите за достъпа, качеството и използването на електронните публични услуги“, финансиран от Фонд научни изследвания. 40,8 % от попитаните граждани са посочили, че се информират за предлаганите е-услуги от сайтовете на самите организации. Според 80 % от анкетираните публикуваната информация в сайтовете е на видно място. 
Според данните най-голям дял от респондентите са попълвали и подавали онлайн декларации за доходи или осигуровки към НАП – 41,8 %. 33,8 % получават онлайн заплати, хонорари или пенсии, а 23,2 % са платили онлайн данък общ доход или осигуровки към НАП, от които 22,4 % - за имот и автомобил, 18,2 % за административни глоби.
Харизанова отбеляза, че сред респондентите има страхове откъм злоупотреба с данни, финансови средства и достоверност на информацията, като значително притеснение е изискването за електронни подпис или удостоверение.
Гл. ас. Моника Моралийска от УНСС коментира темата за дигиталното разделение в Европейския съюз. Когато сме първите отзад напред и отделим по-малко средства от тези, които са по-напред от нас, дигиталното разделение ще се задълбочи, подчерта експертът. Моралийска цитира данни на НСИ от 2021г. относно причините, поради които домакинства нямат достъп до интернет. 12,5 % от тях отбелязват, че „нямат нужда“ от този достъп, 10,4 % посочват като аргумент липсата на умения за работа с интернет, а 6 % нямат интернет поради високи разходи.
Процентът българи с основни умения в областта на цифровите технологии не се е променил от 2019 до 2021 г. – 29 %, посочи Моралийска на база индекса на цифровата икономика и общество DESI. По думите ѝ страната ни е най-добре по отношение на жени-специалисти по информационни и комуникационни технологии - 28 %, като средното за Съюза е 19 %.
Общо 30 % използват интернет за трупане на доходи, като действителните „платформени работници“ са 12 млн. – 4,3 %, посочи д-р Ивайло Динев от Център за източноевропейски и международни изследвания, Берлин и ИССИ. Данните са от допитване на ETUI сред 14 държави в Съюза за 2021 г. За „платформени работници“ се приемат тези, които изпълняват труд изцяло онлайн или получават поръчки онлайн, а ги извършват физически на място. Според изследването 1,1 % използват платформите за значителна част от доходите си.