Жителите на Стара Европа и дума не дават да се издума за един от любимите продукти в кулинарната традиция на българите - сланинката. Калорична била, тежка храна била, вдигала до небето нивата на холестерола... Всъщност, обичаят да се похапва тлъстинката на прасето, след като се овкуси и приготви по възможно най-добрия начин, си е традиция на повечето балкански народи. Макар и не само. При руснаците тя дори е застъпена още по-силно, отколкото у нас - тези, които си спомнят филма „Съдбата на човека“ не може да не си представят кадрите, в които хитлеристкият офицер слага пред прегладнелия пленен съветски войник /страхотния Сергей Бондарчук/ водна чаша, пълна с водка, и краещник черен хляб с резен сланина отгоре. И войникът гаврътва 200-те грама водка и казва култовата фраза: „После первой не закусываю“...
Поляците пък си приготвят понички с пълнеж от месо и много сланина. Северняците също не отказват от тази благинка - твърди се, че им
помага да понесат лютите зимни студове и да борят депресията
от захлупващата ги по няколко месеца зимна нощ. Е, ако имаше начин към сланинката да прибавят и по чашка-две-три червено винце, сигурно щяха да обърнат депресията с хастара навънка. Но като си нямат хората...
Та - да не се отклоняваме твърде много от темата. А темата е сланината. Не виното. И истината е, че колкото и да не се харесва на много хора, а и да ги плаши с концентрираната мазнина, която представлява, истината е, че не сланината е крива и не тя е причината за затлъстяването и за повишените количества холестерол в организма. А нейното употребяване пряко мяра. Защото в последните години актуалните изследваниявече сочат други истини, които трудно могат да бъдат опровергани, поне що се отнася до научната страна на въпроса. А те гласят, че откритата арахидонова киселина, която се съдържа в свинските тлъстинки, не само не повишава, но регулира и дори
понижава нивото на холестерол в кръвта
освен това помага да се нормализира хормоналният баланс, а също така участва и в строежа на клетките в организма. Ето така!
Има и още нещо: в сланината се съдържат много ненаситени мастни киселини, които пък способстват да се прочисти черният дроб и да се изхвърлят от организма многото канцерогени.
И ако това не ви е достатъчно, учените прибавят и трето: в сланината има много добре усвоим селен, а съвременният човек се оказва, че страда от дефицит на този немаловажен елемент.
Впрочем, обяснението за озадачаващата новина, че сланината е в състояние не да повиши, а обратно, да понижи холестерола, умните глави обясняват елементарно. Ако холестеролът не се приема с храната, тогава той далеч по-активно се изработва от самия организъм. Така че сланината не позволява организмът да изработва толкова много холестерол. Между другото, по подобен начин стоят нещата и с кравето масло - то също е полезно да се похапва в нормални - т.е. ограничени - количества. Иначе казано,
30 грама сланинка или масълце на ден не само не вредят, а помагат
И сега вече спокойно можем да преминем към анализ на кулинарната традиция, примерно, в България, където, както е известно, множество гозби включват сланината. Тя е едно от най-вълшебните и изкусителни мезета за ракия. Тъничко нарязана, пушена, варена, овкусена с най-различни подправки като чесънче, червен пипер, чубричка, тарос и какви ли още не от ароматни по-ароматни треви, тя стои прекрасно върху препечена филийка.
Тя влиза като равноправен партньор при приготвянето на класики от рода на свинско със зеле, сарми с кълцано месо, капами и разни други съвършенства на родната кулинарна книга, които са присъщи особено за празници. И напук на разпространените мнения, че на сланината наблягат най-много простите балканци или специфичните по нагласи руснаци, бихме могли да се сетим за това, че англичаните не си представят деня без характерната закуска - бекон с яйца на очи. Е, към бекона и яйцата те добавят още няколко вида наденички и още други работи, но да ги оставим тези работи на тяхната британска съвест. В случая думата ни е за
бекона, който е братовчед на нашенската сланинка
нищо че се добива от специална порода прасета с издължен гръб, които се хранят по специален начин - така че да се образуват онези месца с тънък, но отчетлив слой сланинка. А като отворихме дума за бекона, не може да не споменем, че напоследък той все повече завзема територии в гастрономическите пространства.
Топ готвачите вече не се задоволяват само с това да включват бекона при направата на солени ястия, предястия и сандвичи. Не стига, че за тънките фини лентички с редуващо се месце и сланинка са съчинени легенди и балади, ами той си има свой светец-покровител - свети Антоний Велики - и празник. Италианците приготвят спагети с бекон и сирена, ирландците - супа от заешко с бекон, а в Тексас - пържено пиле с бекон! А традиционната кулинария вече се обогатява с нови съвършенства, като беконът влиза в светая светих на ...десертите! Добавят го в бисквити, увиват го с шоколад, правят вафли с карамелизиран бекон и това не е изненада за никого. А шоколадовото ателие Vosges в Съединените щати се сдоби с невероятна популярност заради
новите шоколадчета с бекон
които вече се продават във всички супермаркети в САЩ. В Ню Йорк веригата сладкарници на колела Dessert Truck стана знаменита с нейната запеканка с ванилово-беконен сос, в Санта Круз в Калифорния туристите не пропускат бекон-бара Marini`s, за да опитат късчета сланина обвити в млечен шоколад, а друго сюрреалистично блюдо - бекон с шоколад и кленов сироп и сладолед зевзеците определят безмилостно като „кошмара на вегетарианците“.
Към това остава да прибавим само знаменития сандвич BLT, станал извънредно популярен след Втората световна война. Названието му се дешифрира простичко: B - бекон (Bacon), L - маруля (Lettuce) и T - домат (Tomato).
Впрочем, в райдъра /списъка с изискванията и условията на артистите към организаторите на гастролите им/ на музикантите от Metallica, с големи букви е записано: „Беконът е толкова важен, че трябва да се сервира всеки ден!“.