"Летящият холандец" е най-популярната и най-често поставяна опера на Рихард Вагнер. Въпросът за образа на спектакъла при всяка постановка винаги стои с особена важност. Визията и оптическата мощ  на музикалната драматургия зависят от зареждането с нови режисьорски-сценографски идеи.
АБСТРАКЦИОНИЗЪМ И МЕТАРЕАЛИЗЪМ
Мога смело да кажа, че ключът за моята сценична интерпретация на тази романтична драма е в обединяващата стилистика на абстракционизма и метареализма. Ехото с една от версиите от легендарният сюжет за летящия холандец, отвлечените от него рефлексии за разнородните характери на героите, някои от тях обвити в тайнственост, амбивалентните ракурси на действието в либретото, a музиката, следвайки най-ярките стилови образци на италианската опера, оформят за тълкуването на партитурата на Вагнер, с един специален подход в съвременното възприемане на целия този комплекс. А той е връзката на музиката със стилистиката  на абстракционизма с метареализма.
ДЖОСЕЛИН БАРБАРА ХЕПУЪРТ
За сценичния език на драматургията, режисьорско-сценографското въображение е вдъхновено от магичния свят на творчеството на дама Джоселин Барбара Хепуърт (1903-1975)- английски художник и скулптор, един от най-ярките примери на изкуството на модернизма.
Самата тя, в творчеството си, за създаването на огромните си скулптури, по нейните признания  е вдъхновявана от природата и света около нея, чувствата, които е изпитвала в досега си с тях, даже от разбиващите се вълни или идеята за вятъра в ушите си, също и вдъхновявана от древната архитектура и паметниците, от гръцките амфитеатри, от стоящите камъни от бронзовата епоха на Мен-ан-Тол в Западен Корнуел, всичко това уловено от въображението й, очертава и нейното изкуство на абстрактните форми.
Ако излязат от залите на галериите, от домовете на колекционерите или от парковете, където са  изложените гигантските й скулптури, смело и уверено твърдя, че виждам майсторските творби на Барбара Хепуърт на сцена и че тя е един несравним  сценичен дизайнер. Това улових във въображението си и аз, от досега си с нейното творчество от скулптури, картини, костюми. Сякаш омагьосан се почувствах, съзирайки  в абстрактното й изкуство, истинския театрален дименсионализъм на Барбара Хепуърт в действие. Благодарен съм, че я открих и „срещнах“ в музея на модерното изкуство в Монреал.
ДИНАМИЧНИ ДРАМАТУРГИЧНИ  СЦЕНИ
Силно повлиян от творчеството на Барбара Хепуърт изградих моята режисьорска концепция чрез творческия импулс от изображенията към трансформациите им в динамични драматургични  сцени. Визуализирането на музикалните форми  е поставено в компактно режисьорско-сценографско единство. Създаваните ситуации са в единство с Вагнеровата партитура. Да оживее по нов начин едно декоративно или живописно изкуство със средствата на театъра, музиката, пеене, игра и танци, осветление и пиротехнически ефекти на необиайно пространство, открито на брега на Панчаревското езеро,  съзнавам, че  е дързост и не е лесна задача. Но за мен беше щастие да бъда увлечен от енергията и невидимите послания от обемното творчество на тази велика жена, истински художник, но и с мисленето на човек за театър на големи идеи и да превърна мощното изкуството на скулптурата й, в служба на големите идеи и внушения на оперния театър.
СЦЕНИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО
Сценичното пространство е форматирано в баланс с необходимите за действието три важни и основни полета. Първи план, с терен разпределящ двата свята, ляв на норвежците (Даланд, Кормчията, Сента) и Холандеца. Втори план е морето, бушуващо или спокойно. Трети план изразява идеята за кораб. Той е с двойствена функция, от една страна е кораб на Даланд, но от друга страна, с трансформиращо предназначение и като кораб на Холандеца. И тази, вместо противоречивост за възприемане на двата кораба в едно цяло, се превръща в обща съдбовност. Противоречивият свят на две съдби е паралелен свят на едни и същи очаквания, терзания и чувства. Две открили се души заживяват във вярност заедно, за кратко в един живот и вечно, и заедно в смъртта.

Трите действени полета са взаимообвързани с функции на други важни елементи и значения за действието: леглото в кошмарния унес на Сента, сънуваща носена в бурното море, шумното и внезапно появяване на черното тяло с червените платна  на измъчения и клатещ се кораб-призрак, портретът на моряка, който оживява и излиза от него мечтания от Сента мъж, белите въжета - белег за кораба на норвежките моряци, червените въжета на кораба-призрак, плетенето на мрежите от девойките, тайнствените ръце на призраците, които носят съкровища за алчния Даланд, в края на спектакъла и любовното гнездо на Холандеца и Сента след думите й: "Възхвалявай своя ангел и неговата саможертва! Аз съм тук и съм ти вярна до смъртта!", виждайки ги в техния вечен полет.
ХАРАКТЕРИТЕ В ДРАМАТА
Действащи и силни са характерите в драмата. Портретите на сценичното им изразяване са контрастни, а с работата на артиста на открито не трябва да се пренебрегват детайлите. Напротив. Например, състоянията на Сента, много често са диагноза на каталепсия. Когато й говорят и баща й, и Ерик, тя нито ги чува, нито ги вижда. Унесът е нейната постоянна проява, мечтата й е сънуване към срещата и с моряка от портрета, в което вярва, че ще се сбъдна. Силно момиче, нежна, с поетична душа, но предизвикваща и опустошителни бури от емоции и фатални постъпки, мигове на екзалтация и съзерцателност, приковани очи в портрета, груба с годеника си, безцеремонна с молбите му да я спаси от Сатаната, който видимо за него е обсебил душата й. Баща й, алчен и пресметлив моряк, без свян я продава за сандъче със злато.  Холандецът е сложна и противоречива фигура. Неговата зависимост от преследващото го проклятие, надеждата за спасение и опрощение, отчаянието от напразно търсенето на вярната жена, са инструменти за мощна интерпретация с дълбока психология и енергия за рисуване на портрет с неповторим вокално-сценичен образ  на ролята.  
"Летящият холандец" е седмата постановка в серията на "Моят Вагнер" със Софийската опера. Отново, този път на открито, на сцената на езерото Панчарево, след "Рейнско злато" (2020), насред сложните тогава пандемични угроза и икономически препятствия, нормален живот и за правене на изкуство, и сега преодоляваме всички неудобства и кризи, с мисията ни да служим на публиката, с пълната ни отговорност, себеотдаване и професионализъм.
Както писа БТА, през юли (8, 9,10, 14, 15, 16, 17) са премиерните спектакли на "Летящият холандец“ от Рихард Вагнер. Събитието е по време на третото издание на фестивала "Музи на водата“ край езерото в Панчарево е от 8 юли до 4 септември.