Тя е на небето - според някои в Рая, според други в Ада - повече от 500 години, по-точно 503. Душата й отлета на днешния 24 юни 1519 година. И въпреки че над пет века е само спомен и легенда, продължава да е символ на много, много чисто женски, а и общочовешки черти. И то не положителен символ. Това е Лукреция Борджия, родената на 18 април 1480 в Субиако италиано-испанска княгиня, господарка на Пезаро и Градара (12 юни 1492-20 декември 1497) и чрез женитба херцогиня на Ферара, Модена и Реджо (15 юни 1505-24 юни 1519). Предлагаме ви очерка за нея, публикуван в сайта mila.bg. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

На 24 юни 1519 година след двумесечни мъки заради тежко раждане в замъка на Ферара угасва 39-годишната Лукреция Борджия, херцогиня Д`Есте. В последните дни тя си дава сметка, че е „на края на живота си и след часове ще бъде вън“, както диктува в писмо до папа Лъв X, молейки за благословията му. Така си отива заради усложнения след 15-ата си бременност, 6 от които завършват с аборт, а 9 с раждания, една от най-противоречивите женски фигури на Ренесанса. Набожна християнка, но и грешница, незаконна дъщеря на кардинал, станал папа (Александър VI), сестра на убиец (Чезаре Борджия), израснала в знатна среда, в която секс, кръвосмешения и насилие са нещо обичайно, Лукреция и до днес е 
една от най-загадъчните жени на времето си
Все още мнозина се питат дали красивата блондинка е наистина манипулаторката и отровителката, за която я представят, или е просто жертва на клеветите на времето си.
Пет века след смъртта й въпросите са повече, отколкото отговорите за истинската същност на жената с миловидно лице. Трудно е да си представим как зад него се крие това море от преживявания, съпровождащи я още от дете, когато е буквално изтласкана на пазара на браковете по сметка. И днес личността на Лукреция Борджия вдъхновява писатели и режисьори, които продължават да нищят интригите около живота й, в който има трима съпрузи, осем деца (плюс още едно предполагаемо) и много любовници.
Лукреция се ражда на 18 април 1480 година в Субиако.
Тя е третото незаконно дете на испанския кардинал Родриго Борджия, архиепископ на Валенсия, и на италианката Ваноца Катанеи, негова любовница в продължение на 15 години. Има двама по-големи братя - Чезаре и Джовани, а след нея се ражда и брат й Джофре. Родриго обаче има и други три по-големи деца от неизвестни майки.
Първоначално Лукреция е отглеждана от майка си. Но 
когато баща й става папа Александър VI
тя е изтръгната от нея и започва поредицата от събития, в които трябва да прави всичко против волята си. Не я уведомяват дори за смъртта на майка й и когато научава, е принудена да се крие, за да плаче.
Детето е поверено на грижите на Адриана Мила, братовчедка на баща й. Освен че го наглежда, тя се грижи и да потулва връзката на Родриго с 14-годишната й роднина Джулия. Под грижите на Адриана Лукреция научава освен италиански и испански, и френски, и латински, учи се на бродерия, танци и музика.
Едва 11-годишна Лукреция е обещана два пъти от баща си на испански претенденти
Той се спира на знатния дон Керубино срещу зестра в пари и бижута. Два месеца по-късно Родриго подписва нов брачен договор с произхождащия от Валенсия богаташ Гаспаре. През 1492 година обаче Родриго става папа Александър VI и летвата се вдига - затова той разтрогва и двете брачни обещания. Дъщеря му вече трябва да служи за скрепяване на изгодни съюзи и сделки в Италия, а не в Испания. Един от неговите кардинали - Асканио Сфорца, му предлага племенника си Джовани, господар на Пезаро - по онова време папски феод.
Папата подушва изгода от евентуалното сродяване с властната фамилия Сфорца. 
13-годишната Лукреция се омъжва за 26-годишния Джовани Сфорца, но не споделя брачното легло
защото папата не иска бракът да се консумира пет месеца, за да си запази възможността да го анулира в случай, че не отговори на политическите му очаквания.
По-късно Лукреция се мести в Пезаро с Джулия, любовницата на баща й. Двете жени са отвлечени от френските войски, заради което папата е принуден да плати богат откуп. Това е достатъчен претекст той да анулира брака на Лукреция, тъй като вече не му е изгоден.
През 1497 година в Рим папска комисия удостоверява, че Лукреция не е консумирала брака си и е още девствена. Самият Джовани Сфорца е принуден да подпише документ, че е импотентен и бракът му не е консумиран. Мнозина обаче не вярват в това.
Малко по-късно Лукреция Борджия ражда в манастир първото си дете Джовани, което никой не припознава за свое.
Смята се, че то е от служител на папата. 
Според някои обаче баща е самият Александър VI
а други говорят, че е братът на момичето - Чезаре. Братът и сестрата запазват винаги изключително силна връзка, която е обект на непрекъснати клюки. 
През 1498 година Лукреция е омъжена по решение на баща си и брат си Чезаре за Алфонсо Арагонски, незаконния син на Алфонсо II, за да се сродят с Неаполитанското кралство. От Алфонсо, в когото тя се влюбва, ражда Родриго. Две години по-късно обаче съпругът й умира от ръката на убиец, нает от брат й Чезаре. Мнозина казват, че мотивът за това е ревност. 
Лукреция заминава за Непи, където прекарва траурния си период, и малко след това получава предложение да се омъжи за графа на Гравина, но му отказва. Семейството й се впуска в нови брачни преговори. На дневен ред идва перспективата за брак с Алфонсо д`Есте, син на херцога на Ферара - Ерколе, за да може брат й Чезаре да подсили властта си в района на Ферара. 
Знатната фамилия Д`Есте, една от най-старите в Европа, обаче се противи на брака, тъй като 
не одобрява репутацията на Лукреция
За да ги обори, папата налага на Луи XII, протектор на Ферара, да одобри евентуалния брак. В замяна му обещава, че ще признае правата на французите над Неаполитанското кралство. През 1501 г. във Ватикана се сключва договор за брака, а на 1 септември - задочно и самият брак във Ферара. През декември същата година кардинал Иполито д`Есте, брат на Ерколе, отива в Рим, за да вземе жената на племенника си. Когато виждат Лукреция, роднините на съпруга остават заслепени от красотата й.
Всички се отдават на пиршество, докато в същото време доверени хора броят внимателно парите от зестрата.
Дни по-късно Лукреция потегля към съпруга си във Ферара. Малко след като пристига, 
влиза в конкуренция със снаха си Изабела д`Есте, защото всяка от тях иска да е първата дама в двора
Както ще довери личният секретар на Изабела д`Есте на херцога на Мантуа, през първата си нощ двамата съпрузи „консумират брака си три пъти“. През годините Лукреция и Алфонсо си изневеряват непрекъснато и взаимно. Междувременно им се раждат и 7 деца, три от които умират малко след раждането. След третото починало дете умира и самата Лукреция. 
През целия си живот Лукреция Борджия и фамилията й са непрекъснат обект на клюки и злословия. Те прекъсват, докато е във Ферара, но избликват отново след смъртта й. 
Злите езици я описват като корумпирана и съмишленичка, а не жертва на интригите на брат си и баща си
Критиците разнасят и слуховете за кръвосмешение между тримата.
Враговете на Борджия, сред които Якопо Санацаро, я определят като „дъщеря, съпруга и снаха на папата“.
Много историци поддържат тезата, че Лукреция е жертва на болните амбиции на баща си и брат си, но веднъж щом попада в двора на Ферара, показва способностите си на дама, която знае как се управлява. Едновременно с това съумява да бъде и близо до нуждаещите се, и меценатка за хората на изкуството.
Легендите за Лукреция Борджия развихрят фантазията на много творци през вековете. Пинтурикио я рисува като прелестно русо момиче, наподобяващо ангел. Кичур от косите й се пази и днес в Пинакотека Амброзиана в Милано. Лукреция Борджия е погребана в манастира „Корпус Домини“ във Ферара.