- Професор Панайотов, кога и как се роди идеята за поредицата „Литературните градове“?
- По време на една наша изследователска експедиция в село Марково, беше някъде около 1996 година, видях как деца си играят със стари книги в изоставената и порутена църква. Иконите в олтара бяха в окаяно състояние, птиците, които безпрепятствено влитаха вътре, ги бяха белязали по своя специфичен начин. Тогава се замислих как тези уникални знаци за духовна принадлежност са захвърлени, неизползвани, направо погребани - и как те ще останат неизвестни за следващите поколения. Тогава взехме разрешение от свещеника, който идваше да обгрижва този храм, и прибрахме иконите. Но аз си дадох сметка, че няма кой да запази тези неща, които са толкова важни за съществуването ни като човеци. И реших да създам нещо по-сериозно, за да се опитаме да спасим и да съхраним това, което може да изчезне. В това число и съвременните автори, които са имена от най-близката ни интелектуална история. Така се роди и идеята за поредицата „Литературните градове“. 
- Какво трябва да включва тази поредица?
- Идеята е тя да представя както историческите факти, свързани с книжовния живот в различните градове и региони, и творците, така и да разказва за литературните кафенета, за творческите вечери, за особняците и за чешитите. С други думи, да обрисува цялостната пълноценна картина на пишещите и четящите в съответния град и около него. 
- Вие казахте, че замисълът е бил да се издадат подобно на русенското издание двутомници за Бургас, Добрич, Силистра и Шумен. Какво се случи?
- Ами случи се това, че единствено русенският екип стигна до финалната точка на замисъла. Оказа се, че е изключително трудно хората от пишещата гилдия да се обединят и да загърбят вечните си спорове кой е „по-“ от останалите, че навсякъде тлеят разнопосочни мнения и стари или актуални разногласия, някакви прикривани или открито афиширани творчески ревности. И в крайна сметка нещата се проточват, размиват се и работата така и не потръгва. За съжаление, много е жива и жизнена борбата кой да съставя сборници, антологии. Докато тук не беше така - всъщност Русе единствен успя да състави своя исторически литературен портрет, благодарение на екипа, който работи по изданието. Дано да се намерят средства и възможности проектът да продължи и да се разшири, за да се направи това, което русенци си пожелаха тази вечер - да се запише всичко ценно и интересно, с което Русе стъпва на националната литературна карта.