Едно представително издание събра неотдавна ценители и почитатели на литературата в Историческия музей. В два тома са подредени статии и студии с акценти върху литературната история на Русе и анкети с русенци, които са част от литературния портрет на града. 
Задълбочената работа върху двата тома, продължила повече от две години, е извършена от екип, който включва университетски и училищни преподаватели, добре известни със своята посветеност на изследователските и творческите процеси, като самите те са представители на тези процеси.
Съставител на двата тома
е доц.д-р Мира Душкова, ръководител на катедра „Български език, литература, история и изкуство“ в Русенския университет. Студиите в първия том са с автори Мира Душкова, дългогодишния преподавател в РУ Живодар Душков и авторитетния преподавател в гимназия „Христо Ботев“ и литературен историк Иво Братанов. 
Литературните анкети
във втория том - този толкова ценен, но малко несправедливо останал на втори план жанр - са направени от преподавателката по български език и литература в средно училище „Възраждане“ Звезделина Братанова.
Идеята за този двутомник, който идва да докаже, че литературната история на Русе, неведнъж замисляна и подхващана, не е невъзможна, е част от мащабния проект на Шуменския университет и по-конкретно на професор Веселин Панайотов.
„В този проект, в който се включиха пет университета и Академията на науките, планирахме да подготвим поредица „Литературните градове“ за Бургас, Добрич, Силистра, Шумен и Русе. Стана така, че
единствено в Русе идеята се осъществи
именно според замисъла“, обясни по време на представянето на двутомника професорът. 
Така благодарение на упорития, всеотдаен и отговорен труд на екипа на изданието вече е факт „Литературният Русе“, който по същество поставя начало на мечтаната от мнозина книжовна история на Малката Виена.
„Този проект всъщност даде още един импулс да развием темата за мястото на нашия град в литературните и културни процеси на страната, за които сме говорили многократно“, каза Мира Душкова. И припомни, че РУ вече има няколко изследвания в тази посока.
В първия том на сегашното издание са изведени
няколко интригуващи акцента, които хвърлят светлина върху неизвестни или малко известни досега факти
Иво Братанов изследва езика на русенското книжовно средище Параскев Дамянов, като спира вниманието си върху осем текста на легендарния учител. Два неизвестни текста на Елин Пелин, публикувани в списание „Извор“, както и първите публикации на Иван Радославов са другите теми на разработките в изданието на Братанов. 
Първите поетични опити на сладкодумния разказвач Ангел Каралийчев са публикувани не другаде, а именно в русенското списание „Ученическа мисъл“ - за това разказва Живодар Душков. Той се спира също и на първите творби и първите оценки на друг именит български поет, който също е направил своя литературен дебют в Русе - Никола Фурнаджиев.
Приносно е изследването на Мира Душкова и Живодар Душков върху спецификата на 
русенските ученическо-младежки литературни издания
между двете световни войни през миналия век. Двамата правят характеристика на „Ученическа мисъл“ (която преминава в „Изгрев“), „Светли зари“, „Литературен преглед“, „Младежка мисъл“, „Лампион“, „Маяк“, „Свободна младеж“, „Възпоменателен лист“ и „Разсвет“ - и само броят на тези издания вече навява на неособено утешителни мисли, които говорят за интереса към писането и четенето някога и сега.
В първия том Мира Душкова разработва и студия, посветена на родения в Русе писател със световна кариера и известност Майкъл Арлен, който така и не е издаден на езика на своята родина, въпреки неколкократните опити за това и въпреки че русенката Красимира Игнатова от години вече има готов превод на най-известната му творба „Зелената шапка“.
Втората част на двутомника „Русе - град на словото“ представлява 
ценна колекция от литературни анкети
с представители на писаното слово от съвремието. Томът не претендира за изчерпателност и всеобхватност, а представя автори, които са с различен натюрел, занимания и нагласи. Така, според екипа, се изразява разнообразието, което е характерно за съвременната русенска литература.
В рубриката „Поетически диалози“ са представени баща и син Кисьови - поетът и преводач Здравко Кисьов, с когото Звезделина Братанова е провеждала своите разговори преди кончината на автора, и Роман Кисьов, който е художник, поет и в последните години активно превежда поезия от македонски език.
„Трима души в лодката на литературата“
това е насловът на разговорите с Живодар Душков, Свежа Дачева и Мира Душкова, всеки от които със свой принос в поетичната нива. Самият Живодар Душков обясни по време на премиерата на двутомника, че не е открил друга такава фамилия, в която двамата родители и тяхното дете да са активни пишещи: „Има случаи на баща и син, на представители на три поколения творци, но такова, завършено „фамилно“ поетично гнездо не съм намерил досега“.
Следващата рубрика в Анкетната книга е „Гласове на града“. В нея чрез множество разнообразни въпроси и изчерпателни в повечето случаи отговори са представени поетесите Татяна Живкова-Жива (която е и дългогодишен гимназиален преподавател по литература), Иглика Пеева (също и драматург и ръководител на младежка театрална студия), Нели Пигулева (журналист и преводач). Особен интерес представляват 
разговорите с издателя Светлозар Гиндянов, дал зелена улица на множество книги на русенски автори
и на университетския преподавател в полския град Люблин, полонист и преводач Камен Рикев. Антология със стихове и преводи на участниците допълва тяхното представяне и обогатява впечатленията от тази богата на информация моментна снимка на този разрез на русенското литературно съвремие. 
По време на представянето бе прочетен отзив за изданието на доц. д-р Велислава Донева от катедра „Български език, литература, история и изкуство“ в Русенския университет /публикуваме го отделно - б.р./, а от видеостена прозвучаха обръщения на Свежа Дачева от Швеция, Камен Рикев от Полша и Роман Кисьов. На финала на премиерата всички - и екипът, посветил две години на подготовката на двутомника, и анкетираните автори, увериха, че са готови да продължат това прекрасно начало на съставянето на подробна история на русенското литературно дело.