Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител в СУ „Христо Ботев“-Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Трикратно в гръцкия текст на Откровението на св. евангелист Иоан Богослов се среща един символ за означаване на начало и край. Този символ е изразен чрез фразеологизирана* употреба на имената алфа и омега, вж. „Аз съм Алфата и Омегата“ (Откр. 1:8), „Аз съм Алфата и Омегата, началото и краят“ (Откр. 21:6) и „Аз съм Алфата и Омегата, първият и последният, началото и краят“ (Откр. 22:13). В първите два случая изразът се употребява от Господа, а в третия случай говори св. Иоан, но от името на Иисус Христос.
Произходът на този начин на изразяване е свързан със Стария Завет (за смисъла срв. Ис 44:6; 48:12; Кол. 1:15 - 18; Откр. 2:8). Той вече е бил обект на изследване (вж. проф. Боян Пиперов. Значението на библейския израз „Алфа и Омега“. - „Църковен вестник“, 1963 г., бр. 34, с. 2). В настоящата кратка бележка ще посоча влиянието на това устойчиво словосъчетание върху обогатяването на фразеологичното богатство на някои от по-разпространените съвременни европейски езици.
В Талмуда се среща означаване на начало и край чрез първата и последната буква на еврейската азбука, срв. евр. мин алеф веад тав = от алеф и до тав. Този способ на употреба на първата и последната буква от азбуката е калкиран** в Откровението на св. евангелист Иоан Богослов, като са използвани първата и последната буква на гръцката азбука, понеже оригиналът на книгата Откровение е написан на гръцки език. Особеност на фразеологизма е обстоятелството, че първата буква (алфа) се изразява чрез дума, а последната буква (омега) - чрез звуковия й белег. Причина за това е фактът, че името омега е от византийската епоха.
Изразите алфа и омега и от алфа до омега се срещат в различни европейски езици - латински, църковнославянски, новогръцки, руски, украински, чешки, словашки, полски, немски, английски, норвежки, латишки, френски, италиански и т. н. Фразеологизмът алфа и омега се среща и в нашия език, където е проникнал по книжовен път - чрез преводите на Новия Завет. 
По модела първа буква + последна буква и от първата буква до последната буква в различни езици възникват фразеологизми, съставени съответно от първата и от последната буква на дадената азбука. Ето няколко примера за смислово съответствие на устойчивото словосъчетание от алфа до омега: 1. в немски - von A bis Z; 2. в английски - from A to Z; 3. в норвежки - fra a til a; 4. във френски - depuis a jusqu’a z; 5. в италиански - dall’ a alla zeta; 6. в турски - A’dan Z’ye kadar. А ето и два примера за съответствие на фразеологизма алфа и омега: 1. в норвежки - a og a; 2. във фински - a ja o.
Във всички посочени по-горе случаи е налице калкиране. Особено показателно е, че при промяна на състава на съответната азбука се променя и съставът на устойчивото словосъчетание. Например в руския език този фразеологизъм сега се използва във вида от а до я. Преди реформата на руската азбука, направена през 1918 г., същият фразеологизъм е имал вида отъ аза до ижицы (азъ и ижица са съответно първата и последната буква на църковнославянската азбука и на руската азбука до реформата от 1918 г.). Вариантът с ижица е засвидетелстван например във второто издание на тълковния речник, съставен от Вл. Дал, публикувано през 1882 г. Този вариант обаче сега се чувства като остарял.
Описаният по-горе модел е използван и в нашия език, вж. от а до я. Той е един от многобройните случаи, в които е налице обогатяване на българския (а и не само на българския!) език под влияние на Свещ. Писание.
* Фразеологизъм се нарича израз, в който отделните думи са загубили значението си и целият израз означава нещо друо, непроизводно от отделните думи.
** Калкиране - образуване на нови думи или на нови изрази по модели, заимствани от други езици, с използване на елементи на дадения език, напр. богослов (грц. теологос), богоносен (грц. теофорос), любословие (грц. филология), земеделие (лат. agricultura), местоимение (лат. pronomen) и др. под.ото им значение.

Иво БРАТАНОВ