Лидерите на Европейския съюз тази седмица ще се опитат да предложат подкрепа на шест държави от Западните Балкани, които отдавна чукат на вратите на блока, а сега виждат как войната в Украйна бушува недалеч от техните граници и се опасяват, че Русия може да обърне поглед към техния регион, пише Асошиейтед прес.
Очаква се двудневната среща на върха, която започва утре в Брюксел, да одобри предложението на Европейската комисия за предоставяне на Украйна и Молдова на статут на кандидатки за членство в ЕС - началото на дълъг процес, който шестте страни от Западните Балкани започнаха преди години.
Нахлуването на Русия в Украйна повиши спешността на приобщаването на исторически нестабилните Западни Балкани към ЕС, тъй като някои от държавите в региона - най-вече Сърбия - все повече се обръщат към Москва както в политическо, така и във военно отношение.
ЕК многократно е казвала на Албания, Босна, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, че бъдещето им е в рамките на 27-членния блок. Напредъкът обаче е в застой - по различни причини. Страните се намират на различни нива на преговори и изпълнение на множество изисквания за членство, като Черна гора е най-напреднала, а Косово дори не е започнало преговорите.
Клеман Бон, министър по европейските въпроси на Франция, заяви, че войната в Украйна прави още по-важно това шестте държави да се ориентират към нова перспектива.
ЗАЩО Е ЦЕЛИЯТ ШУМ?
От години Кремъл твърди, че смята Балканите за зона на "стратегически интерес", въпреки че шестте държави от Западните Балкани никога не са били част от съветския блок.
Руските официални лица казват, че нямат нищо против присъединяването им към ЕС, но категорично се противопоставиха, когато Албания, Черна гора и Северна Македония се присъединиха към НАТО и когато Босна обяви плановете си да поиска членство в Алианса.
Малката Черна гора беше предупредена, че може да стане обект на руски ракети с далечен обсег, след като се присъедини към санкциите на ЕС срещу Москва, наложени заради Украйна.
КАКВА Е РОЛЯТА НА СЪРБИЯ?
Сърбия, най-голямата от шестте държави, е от ключово значение за регионалното влияние на Русия. След едно кратко прозападно управление в началото на века, когато страната внесе кандидатурата си за присъединяване към ЕС, бивши крайни националисти поеха властта преди 10 години, тласкайки Сърбия повече към традиционния славянски съюзник Русия, както и към Китай.
Макар че все още официално се стреми към членство в ЕС и въпреки че евросъюзът е най-големият търговски партньор на Сърбия, Белград отказа да приведе в съответствие външната си политика с тази на евросъюза, включително да наложи санкции на Москва.            
Пропутиновата пропаганда в контролираните от държавата медии е толкова широко разпространена, че за първи път, откакто Сърбия подаде кандидатурата си за членство в ЕС, подкрепата за присъединяване към блока е под 50 процента. Високопоставените представители на ЕС казаха на Белград, че скоро ще трябва да реши дали иска да продължи по пътя си към ЕС, като спазва европейските политики и стандарти.
А БОСНА?
След като Европейската комисия предложи Украйна за статут на кандидат, мнозина попитаха защо мултиетническа Босна, в която също се води кървава война през 90-те години,  не получава същия статут. Словения, която е член на ЕС, заяви, че ще предложи кандидатурата на Босна на срещата на върха тази седмица.
Ходът да се позволи на Украйна да изпревари останалите в дългата опашка от кандидати събуди отново опасенията в Западните Балкани, че регионът може да бъде пренебрегнат, тъй като ЕС се фокусира върху Украйна и съседката й Молдова.
Босна е изправена пред открити заплахи от руски официални лица заради плана си за членство в НАТО. Страната също така е дестабилизирана от сепаратистки заплахи от босненските сърби,  които контролират около половината от балканската страна.
РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ: ШУМНИ СЪСЕДИ
Република Северна Македония кандидатства за членство в ЕС през 2004 г. и все още чака началото на преговорите за присъединяване след множество пречки, поставени от съседните й страни членки на ЕС.
Първо Гърция поиска страната, известна тогава като Македония, да промени името си, заявявайки, че с това име се подразбират претенции към северната гръцка провинция Македония. През 2018 г. страната се съгласи да се преименува на Северна Македония, надявайки се това да даде тласък на процеса за евроинтеграция.
Тогава обаче България наложи вето на преговорите за членство, докато не бъдат уредени собствените й въпроси с Република Северна Македония, включително исторически и културни. Франция заяви, че полага отчаяни усилия за преодоляване на проблема на фона на новата политическа криза в България.
КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ С ЧЕРНА ГОРА?
Малката Черна гора е изпълнила повечето от ангажиментите си за присъединяване към ЕС, но все още изглежда далеч от членството.
Тя приложи санкциите на ЕС срещу Русия заради Украйна, като предизвика гневни реакции от Кремъл. Също така тя успя да осуети опити за дестабилизация както от страна на Русия, така и от съседна Сърбия след присъединяването си към НАТО.
АЛБАНИЯ: СТРАНИЧНА ЖЕРТВА
Албанската кандидатура е блокирана, главно защото е обвързана със Северна Македония, която е блокирана от България.
Министър-председателят Еди Рама каза, че ако не бъде отбелязан напредък на срещата на ЕС тази седмица, той ще се стреми към разделяне на двата процеса.
Но по време на скорошно посещение в Киев заедно с черногорския си колега Дритан Абазович Рама заяви, че и двете страни все пак подкрепят напълно молбата на Украйна да получи статут на кандидатка за членство в ЕС.
„Никой не трябва да спекулира с обстоятелството, че понеже Европа не е удържала на обещанието си към нас, ние не се чувстваме добре сега, когато тя прави крачката за Украйна“, каза Рама.
КОСОВО: В КРАЯ НА РЕДИЦАТА
Косово, бивша сръбска област, която се отцепи след сепаратистко въстание и бомбардировките на НАТО срещу Сърбия, като обяви независимост през 2008 г., изглежда, че е последно в редицата за разговори за членство. Пет страни от ЕС дори не го признават като държава, а членството му в ООН е блокирано в Съвета за сигурност от съюзниците на Сърбия Русия и Китай.
/Ваня Накова, София Ангелова, Петър Къдрев/