Политолози коментираха предложението на френското председателство за Република Северна Македония.
Пред БТА програмният директор на Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов и Изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл Болкан" Първан Симеонов коментираха постъпилото предложение в Комисията по външна политика към 47-ото Народно събрание. Днес от 15:00 часа е насрочено заседанието на комисията. Очаква се тогава да бъде представено становище и да бъде дадена информация от Министерството на външните работи относно проект на Протокол за съвместно заседание по чл. 12 от Договора от 2017 г. с Република Северна Македония и пакет документи на Председателството на Съвета на ЕС във връзка с процеса на разширяване. 
Предложението на френското председателство за Република Северна Македония е добро и точно затова с него не бива да се бърза, смята Първан Симеонов.
"Ако френското предложение е стъпка в правилната посока, каквото ми се струва че е, най-логичното оттук нататък е България и Република Северна Македония да си дадат време, за да оптимизират тази рамка. Изключително несериозно е да смятаме, че в рамките на няколко дни ще разчистим проблем със столетна давност", каза Симеонов. Той настоя, че с предложението не бива да се бърза.
"Въпросът дали Република Северна Македония започва преговори с Европейския съюз е изключително важен. Нека не се заблуждават различните политически сектори и най-вече либералните хора в България, че това е някакъв лековат вътрешнополитически въпрос, който се употребява за партийни цели", каза Симеонов. 
Според него именно, защото е добро с него не бива да се бърза. „Най-логичното оттук нататък е България и Република Северна Македония да си дадат време, за да оптимизират тази рамка. Изключително несериозно е да смятаме, че в рамките на няколко дни ще разчистим проблем със столетна давност. Въпросът дали Република Северна Македония започва преговори с Европейския съюз е изключително важен. Нека не се заблуждават различните политически сектори и най-вече либералните хора в България, че това е някакъв лековат вътрешнополитически въпрос, който се употребява за партийни цели“, каза Симеонов. 
"Македония беше въпрос, заради който България води войни и преживя национални катастрофи, падаха правителства, ставаха правителства и то в последния век и половина на Балканите. Не може век и половина история да се събере в рамките на една седмица, с каквото време разполага комисията по външна политика на Народното събрание. Защо всъщност бързаме -  защото свършвало едно председателство и тогава ще започне следващо председателство...Казано най-просто -ние не можем да обслужваме вътрешнополитическите цели на Франция. Не е много добър начинът, по който Франция ни предаде това предложение. Трябваше да има малко повече тържественост. Това е много сериозен въпрос и не може на дипломатическо ниво и на ниво комисия в Народното събрание да се решават такива въпроси", коментира политологът. 
По думите му това предложение е свързано и с един двустранен протокол, който трябва да бъде четен много внимателно. 
Първан Симеонов заяви, че не е особено убеден в достатъчното настояване за историческото минало, което е в основата на спора, както и в механизмите на европейската администрация да съблюдава тези постигнати договорености. 
„Големият проблем на договореността между България и Северна Македония от преди няколко години е в това, че като че ли нямаше ясни механизми да се отчита напредъкът. Европейската администрация, според мен, ще има още по-неясни механизми да отчита този напредък. Франция беше един от гарантите за Минските споразумения, които знаем, че не доведоха доникъде. Наивно би било, особено за два дни, ние да делегираме решаването на този въпрос“, каза Симеонов. 
По думите му така нареченото вето от българска страна казва "решете въпроса и тогава започваме преговорите", а сега ще кажем "започваме преговорите и ще решим въпросите по-нататък". „Тежко наивно е това поведение и за да има смисъл това предложение, то трябва внимателно да се разгледа и да не се бърза“, категоричен бе Симеонов. 
„Предложението е добро, защото в него Европа припознава българските искания, припознава и областите, където България може да си запази правото на особено мнение, какъвто е случаят с начина, по който ние назоваваме езика. Това донякъде го прави форма на прецедент, тъй като европейски държави и европейски лидери, се заемат с решаването на един двустранен проблем. Това не е маловажно. Това, може би, е стъпка напред и пак казвам, точно защото е стъпка напред, не трябва да го претупваме. Каквото и да се случи сега, българите ще останат с впечатлението, че някой ни е натиснал и ние сме се поддали. Това няма да е много далеч от истината, защото последното, което РСМ прави, е да се опитва да спазва договора, който подписа с България, посочи Първан Симеонов. 
Според Симеонов би било прецедент, ако този въпрос бъде решен с гласовете на нечленуващите в парламентарна група депутати. „Може пет-шест депутати да не им стигнат за запазване на правителството, но могат да им стигнат за вдигане на ветото на Македония. По думите му би било странно как с няколко анонимни, трансферирани депутати, ще се реши подобен проблем. Когато се употребява тази тема, трябва да си даваме сметка за още нещо - защо се хвърля директно на парламента. Не е ли това опит да се разтовари изпълнителната власт от отговорността и да я прехвърли към общата отговорност - размитата отговорност на парламента, посочи политологът.
По думите му голяма част от партиите се надяват едва ли не сега да мине това, за да не им се налага на тях после.  "В тази ситуация най-любопитно ще е поведението на Бойко Борисов. Топката е изцяло в неговото поле. Аз чух ясни изказвания дори от представителите на ДПС, че не бива да се бърза, чух ясни изказвания от Екатерина Захариева, че не бива да се бърза, но ми се струва, че Борисов е уклончив. Борисов би направил много голяма политическа грешка в предизборна ситуация да действа прибързано. ГЕРБ е силата, която ще се опитва да излиза от изолацията и може да привиди в темата Македония шанс да стопли отношения със западните партньори. Тук е много важно какво ще направи Борисов“, заяви Първан Симеонов. 
На въпроса малцинство или общност са българите според този документ, Симеонов каза, че именно този проблем ясно показва, че трябва да си дадем време за прецизиране. Защото в българското общество в момента текат всякакви версии, а такива формулировки трябва да се изчистят.  България трябва да настоява за общност на хора, които са запазили самосъзнанието, което са имали техните предци. Става дума за човешкото право на самоопределяне, посочи политологът.  "Българите, които са запазили съзнанието на предците си, трябва да бъдат една от държавотворните общности в Република Северна Македония. Статут, който дава и определена нова легитимност, защото македонската конституция е организирана малко по-различно от българската, тя припознава определени общности и в никакъв случай българите не бива да бъдат изредени като някакво малцинство. Това би било абсурд и най-вероятно би ни причислило до редица етнически групи, които далеч нямат същата роля в македонската история", заяви Първанов. 
Според него вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ не може да бъде единственото условие. Пак казвам основното е спазване на договорите. Нали Европа е именно това - спазване на договорите. Второ -историческата истина е ценност също както спазването на самоопределяне и на човешките права. Не бива да се позволява промяната на историята със задна дата. Трябва да има промяна най-вече в учебното съдържание, така че македонските деца да учат, че ние имаме обща история. Нека това минало ни обединява, а не да ни разделя. Така че вписването на българите в Конституцията е само един от елементите, смята политологът Първан Симеонов. 
Според Даниел Смилов предложението на френското председателство на Съвета на ЕС всъщност до голяма степен отговаря на българските искания, така, както са формулирани. 
„На първо място, това бе искането българите да бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония като държавотворен народ. ЕС се ангажира с това условие за членство, като Република Северна Македония би трябвало да поеме ангажимент за промяна на Конституцията си и едва тогава реално да започне преговори. Това абсолютно удовлетворява българските искания и не би трябвало да се настоява за повече. Все пак промяната на Конституцията отнема време“, коментира Смилов. 
„Другите искания от българската страна са заложени в двустранния договор, който сме сключили през 2017 г. за добросъседство и приятелство със Северна Македония. Второто важно решение в предложението на френското председателство е условията, заложени в този договор, да станат част от преговорната рамка на РСМ с ЕС. Тогава Македония ще бъде оценявана по това дали спазва договора с България. Нейният напредък към членство в ЕС ще изисква спазване на тези условия в договора. Така че - би трябвало всички притеснения да бъдат уталожени. Ако това се реализира, не би трябвало да има съмнение, че българският интерес ще бъде защитен в най-висока степен“, посочи Смилов. 
„Това е едно добро предложение и е много важно, какво би станало, ако ние сега го отхвърлим. Тогава, струва ми се, ще задействаме много негативни процеси в самата Македония. Ще има вероятност тези политически сили, които на практика са съгласни да изпълнят българските условия, да загубят властта и да попаднем в някаква ситуация, в която доста агресивната македонска опозиция ще развие много сериозна антибългарска кампания“, коментира политологът. 
„България би се превърнала в реален неприятел в съседна Македония, бихме си развалили отношенията за поне десетилетие напред. Затова от българска гледна точка е изключително важно това споразумение да стане основата на нашите отношения с Република Северна Македония и да изчистим проблемите, които са се натрупали дотук. Да не говорим, че България така ще загуби престиж в ЕС. Тогава наистина никой няма да ни разбира“, коментира Смилов.  
„Ако сега пак кажем "не", ми се струва, че ще изпаднем в тежка дипломатическа позиция, която ще има реални изражения, когато преговаряме за еврозоната и за различни фондове от ЕС. България няма да бъде в добра ситуация, ако се превърне в страна, блокираща разширяването на ЕС към Западните Балканите“, допълни Смилов.
„България не само, че нищо не губи с една такава позиция, напротив -интересите ѝ  са защитени в максимална степен и има и гаранцията на ЕС за постигане на своите цели“, заяви Смилов във връзка с предложението на френското председателство.
Той бе категоричен, че темата е била употребена във вътрешнополитически план. Самият аргумент за сегашната правителствена криза е посочването на Република Северна Македония като причината. „Всъщност няма никакъв проблем от гледна точка на българските интереси в това, което става. Напротив - ние получаваме нещо, което никой досега, не е успял да го получи - ЕС да застане по толкова категоричен начин зад една държава членка в спора ѝ с друга държава“, посочи Смилов.
Той коментира, че технологичното време е малко, но при добро желание и при достатъчно отговорно политическо поведение, би могло да се стигне до позитивен резултат и в рамките на това Народно събрание. Нашият политически процес стана твърде непредвидим, факторите, които действат, са много далеч от рационалното поведение, но все пак имам надежди, коментира политологът.
Относно вписване на българите като държавотворен народ, Смилов посочи, че в македонската конституция няма такъв раздел, където да се изброяват различни етнически малцинства. „В този смисъл, не би трябвало да имаме притеснения, че българите са квалифицирани като малцинство“, каза политологът.
По думите му именно вписването на българите в Конституцията е било поставено като условие от президента Румен Радев. „Много специалисти още тогава не бяха убедени, че това е най-жизнено важният момент в българските искания, но така или иначе вече сме го поставили като условие, ангажирали сме и ЕС , и македонското правителство в преговори по този въпрос. Сега имаме позитивен резултат и би било абсурдно сега да кажем "не" на това предложение. 
Относно спазването на договора за добросъседство, подписан през 2017 г.,  Смилов коментира, че той има следните важни елементи. „Първият елемент е, че с него държавите се ангажират да не стимулират по никакъв начин, напротив- да обезкуражават речта на омразата. Това ще стане условие за приемане на Република Северна Македония в ЕС. Самата ЕК ще следи доколко македонската страна ще изпълнява своя ангажимент. Друг важен елемент е създаването на така наречената историческа комисия, чиято задача е да работи по изясняване на общата история. Това също ще стане част от преговорния процес на ЕС с Република Северна Македония. Действието на тази комисия ще бъде един от елементите, който ще бъде наблюдаван. Тук очакванията не трябва да бъдат, че ЕК ще направи списък кой от националните герои е българин и кой е македонец, но въпросът е, че това, което е заложено в този договор, ще се съблюдава като изпълнение от ЕК", уточни Смилов. 
За утре е насрочено заседанието на Европейския съвет, в което се очаква да участва и премиерът Кирил Петков.  Преди началото на заседанието е предвидена Среща на лидерите от ЕС и Западните Балкани, по време на която се очаква лидерите на ЕС да изразят ясно своята недвусмислена подкрепа за интегрирането на Западните Балкани в ЕС.