Когато говорим за демография, трябва да е ясно, че един от най-силните инструменти за борба с демографската криза, освен всички икономически лостове и механизми, и социални политики, това е българският език. Това каза президентът Румен Радев в приветствието си при откриването на Националната конференция „Език свещен“ в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
По думите му близо 30 на сто от българите живеят в чужбина и това е глобална тенденция. Всеки един българин навън е изключително важен, отбеляза държавният глава и допълни, че ако всеки съхрани своята идентичност и постига лични успехи, това е огромен успех за България.
Според президента българските електорати в чужбина намаляват, а на тяхно място се създават електорати на съседни държави. Ние, за разлика от почти всички европейски държави, нямаме Национален културен институт, който да обедини разпокъсаните усилия между няколко министерства и агенции на едно място, отбеляза Румен Радев. По думите му нямаме институт, който да изработи ясна национална стратегия за работа с българските общности в чужбина, както и финансиране с ясни механизми "как тези средства да се инвестират в най-важния капитал за нас - човешкият".
По думите на Радев идеята на вицепрезидента Йотова за Национален културен институт "Иван Вазов" трябва по най-бързия начин да бъде издигната на най-високо ниво в държавата, колкото и да е турбулентно времето в момента политически, тъй като това е въпрос, касаещ националната ни сигурност. Президентът отбеляза, че процесът на асимилация на една народност, която е попаднала и живее в територията на друга държава, приключва, когато спре да говори и забрави собствения си език. Това означава, че тези хора са окончателно загубени, допълни Радев.
Според президента, когато се говори за това колко е важен експортът, винаги се говори за икономика. Държавите развиват културна индустрия, развитите държави изнасят култура, а ние с нашата огромна култура- като таланти и постижения -не сме изградили този механизъм, каза още държавният глава. 
Румен Радев отбеляза, че според него трябва да се разгледат всички учебни планове и програми дали българският език е сложен там, където трябва да бъде. Дали най-важните български автори са заложени правилно и достатъчно в системата на нашето образование, защото отстъплението от тези важни места на нашите значими автори води до процеси, които се развиват в бъдеще и касаят нашата идентичност и способност като нация, патриотичност, родолюбие, добави президентът.
Държавният глава откри в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" Националната конференция „Език свещен“, която се организира по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Форумът си поставя за цел да очертае мястото на българския език в националните културни и образователни политики, както и в публичната дипломация.