В събота се състоя съвместно заседание на парламентите на Румъния и Република Молдова в Кишинев. От румънска страна присъстваха председателите на двете камари на парламента Флорин Къцу и Марчел Чолаку и делегация от сенатори и депутати. А от молдовска, освен депутатите начело с председателя на парламента Игор Гросу, участие взе и президентът на страната Мая Санду.
Заседанието, определено от медиите в двете страни като "историческо", се състоя ден след като Европейската комисия препоръча Украйна и Молдова да получат статут на кандидатки за членство в Европейския съюз. Президентката Мая Санду призна, че разчита на Румъния по пътя на евроинтеграцията, а румънските представители увериха, че Букурещ ще продължи да подкрепя Кишинев в необходимите за присъединяването към ЕС реформи.
Заседанието в Кишинев приключи с приемане на съвместна декларация на двата парламента, в която Румъния се ангажира да увеличи подкрепата за засилване на икономическата конкурентоспособност на Молдова и да подобри свързаността на двете страни, а Молдова - да продължи реформите в правосъдието, борбата с корупцията и укрепването на правовата държава.
Събитието завърши с любопитен финал - в парламентарната зала се изви едно голямо румънско-молдовско хоро, символизиращо културната близост между двата народа, но и надеждата за предстоящото им "обединение" в рамките на европейското семейство.
Същевременно лидерът на националистическия Алианс за единство на румънците (АЕР) Джордже Симион не беше допуснат да замине за Кишинев, тъй като има забрана за влизане в Република Молдова до 2023 г. Мярката му беше наложена от молдовските власти през 2018 г., когато организира шествие от румънския град Алба Юлия (където през 1918 г. е подписана декларацията за обединение на Трансилвания и Румъния) до Кишинев в подкрепа на идеята за обединение на двете страни.
"Единственото ми престъпление е това да говоря публично за обединение, не съм нарушил никой закон", заяви лидерът на националистите, след като не му беше позволено да се качи на самолета за Молдова заедно с останалите парламентаристи. АЕР, която влезе в парламента на Румъния като четвърта политическа сила след изборите през декември 2020 г., нееднократно е призовавала за обединение на двете държави - идея, която се радва на значителна подкрепа в Румъния и на много по-малка в Република Молдова.
Историческата и географска област Молдова обхваща територии, които днес се намират в Република Молдова, Североизточна Румъния и Югозападна Украйна. През 1859 г. княжествата Влахия и Молдова се обединяват, а през 1918 г. към тях се присъединява и Трансилвания. След Втората световна война молдовските земи на изток от река Прут стават част от СССР. През 1991 г. републиката обявява независимост, но регионът на Приднестровието (териториите на изток от река Днестър) се отцепва, запазвайки сеператистки режим, тясно свързан с Москва.
Румъния е първата държава, която признава независимостта на Република Молдова - само часове след декларацията на молдовския парламент. От тогава и до днес Румъния винаги изписва името на съседната страна като Република Молдова, за да се разграничи от румънската област Молдова, обхващаща североизточните окръзи Яш, Васлуй, Галац, Вранча, Ботошани, Нямц и Бакъу.
Отношенията между двете страни преминаха през фази на възход и спад в зависимост от политическата ориентация на управляващите в двете страни. Бившият десен президент на Румъния Траян Бъсеску беше явен поддръжник на идеята за обединение да двете "румънски" държави, но тази идея не допадаше особено на тогавашния молдовски държавен глава Владимир Воронин - проруски лидер, който обвини Бъсеску в намеса във вътрешните работи на страната заради антиправителствените демонстрации и безредици в Кишинев през 2009 г.
По времето на Бъсеску Румъния стана известна с облекчената процедура за даване на гражданство на молдовци, което Брюксел критикува като "вкарването на близо един милион молдовски граждани през задната врата на ЕС".
Отношенията между двете страни не бяха блестящи и по времето на молдовския президент социалист Игор Додон в периода 2016-2020 г., който побърза да отнеме молдовското гражданство на Бъсеску, получено след края на мандата му.
Настоящият президент на Румъния Клаус Йоханис, който встъпи в длъжност през 2014 г., беше обвиняван в началото на мандата си в "неглижиране" на отношенията с Молдова на фона на доста по-активната политика в тази посока на предшественика му Бъсеску.  
Освен всичко друго двете страни споделят и общ език. През 2013 г. Конституционният съд на Република Молдова постанови, че държавният език на Молдова е румънският, а названието "молдовски" език е алтернативен вариант, чиято употреба не е задължителна.
И макар мечтата на Траян Бъсеску за обединение на Румъния и Молдова да среща твърде малка подкрепа в териториите отвъд река Прут (34,4 процента в Молдова спрямо 74,5 процента в Румъния, според анкети от 2022 г.), двете страни в последно време се сближиха още повече, изправени пред общи предизвикателства като пандемията от КОВИД-19 и отраженията от разразилата се в съседна Украйна война.
Румъния нееднократно е оказвала финансова помощ на "по-малката сестра", включително обвързвайки тази подкрепа с процеса на демократични реформи. През 2015 г. президентът Йоханис поиска преразглеждане на закон за отпускането на заем от 150 милиона евро за Молдова, тъй като "не съществува сигурност за продължаването на процеса на реформи" в съседната страна. В крайна сметка парламентът потвърди отпускането на тази сумата през март 2016 г.
С избора през декември 2020 г. на проевропейския лидер Мая Санду за президент на Република Молдова връзките между двете страни станаха още по-интензивни. По време на пандемията от КОВИД-19 Румъния като членка на ЕС първа изпрати дози ваксина на съседката си заедно с лекарски екипи и друга медицинска помощ. От началото на пандемията Румъния е дарила на Молдова над 500 000 дози ваксина срещу КОВИД-19.  
Но ситуацията стана още по-сложна за бившата съветска република, когато точно до границите й избухна война. Молдова се оказа на пътя на украинските бежанци, много от които преминаваха първо през нейните граници, за да стигнат след това до страните от Европейския съюз. Оттогава Румъния, която също се изправи пред бежанска криза, не спира да изпраща хуманитарна помощ както на Украйна, така и на Молдова. През май правителство одобри помощ в размер на 19 милиона леи (3,84 милиона евро) за Молдова, включваща бензин, дизелово гориво и въглища.
Отделно от това на съвместно заседание на правителствата на двете страни на 11 февруари 2022 г. румънският премиер Николае Чука предложи безвъзмездна финансова помощ на Молдова в размер на 100 милиона евро от страна на Румъния, както и намаляване на тарифите за роуминг и строеж на пътен мост при граничния град Унгени.
Безвъзмездна помощ в същия размер беше предложена от Букурещ на Кишинев и през април 2010 г., когато беше подписано стратегическо партньорство между двете страни за евроинтеграцията на Република Молдова, припомнят румънските медии. За цяло десетилетие Молдова обаче успя да усвои едва малко над 30 милиона от тази сума, като парите отидоха основно за ремонти на детски градини и училища, отбелязва G4Media.
Съвместното заседание на парламентите на Румъния и Молдова в Кишинев тази събота завърши с едно общо хоро, на което се хванаха редом с молдовците дори враждуващи доскоро румънски политически лидери - бившият лидер на либералите Флорин Къцу и лидерът на социалдемократите Марчел Чолаку. Румънските медии отбелязаха, че двамата политици са загърбили разногласията и са се включили рамо до рамо в "едно истинско хоро на обединението".