Нямаме право да пренебрегваме здравните потребности на 100 милиона насилствено разселени, заявява регионалният директор на СЗО за Европа Ханс Клуге
Днес се прекланяме пред силата и смелостта на приблизително 100 милиона души по света, които са избягали от дома си. Ако бъдат събрани на едно място, броят им ще се равнява на населението на Германия и Нидерландия взети заедно. В днешния взаимосвързан свят нямаме право да пренебрегваме здравните нужди на тези хора, отбелязва Клуге.
Той допълва, че точно сега наблюдаваме огромна потребност от персонализирани грижи за психично здраве и психосоциална подкрепа за бежанците от Украйна в приемащите страни. Много от тези хора – предимно жени и деца – са дълбоко поразени от преживяното: животозастрашаващи събития, разселване, прекъснати семейни и социални връзки, загуба на дом и средства за препитание, липса на достъп до здравни, образователни и социални услуги, страх и безпокойство за онези, които остават в конфликтните зони.
Бежанците трябва да имат достъп до качествена здравна помощ, включително услуги за психично здраве и психосоциална подкрепа. Това се отнася за всички бежанци, без значение откъде са дошли. Никой не става бежанец по собствено желание. Тези хора са прокудени от домовете си заради военен конфликт, преследване или природни бедствия, посочва още Клуге.
Регионалният офис на СЗО за Европа оказва съдействие на страните от Европа и Централна Азия, за да могат да се погрижат за здравните потребности на бежанците, без значение откъде са пристигнали, като се разшири предлагането на дейности и подкрепа.
Това означава да се откликне на непосредствените здравни нужди и да се помогне на страните да изградят здравни системи, които отчитат потребностите на бежанците и преодоляват културните и езиковите бариери. Още в първите дни от началото на войната СЗО Европа изпраща експерти в Украйна и съседните страни, за да започнат сложния процес на координиране на психично-здравната и психосоциалната подкрепа, като например информиране на пристигащите бежанци къде могат да получат помощ за съответните психични състояния, независимо дали чрез осигуряване на психотропни лекарства или консултации.
„Не мога да си намеря място от тревога. Изпитвам постоянен страх. Хората като мен се нуждаят от психична подкрепа, защото се чувстваме ужасно объркани. И майка ми е в такова състояние – плаче, следи новините на телефона и се пита какво още може да се случи. Моята малка сестра също – не ще да играе, не желае да общува с никого; иска само да се прибере вкъщи.“ Това са думите на двадесетгодишната украинка Олга, която описва живота си на бежанец след като наскоро се прибира у дома, цитирани от пресофиса на СЗО за България.


Следете новините ни и в GoogleNews