Изключително ранното включване на българската общност в Конституцията, което може да се усложни по време на преговорите, начинът, по който това ще бъде тълкувано от България, както и механизмите, заложени в сегашното неофициално „предложение “ на френското председателство, са част от ключовите рискове в неофициалния документ според Института за демокрация (ИДСЦС) и Института за европейска политика (ЕПИ), които днес представиха документа „Българското вето върху македонската европейска интеграция: Каква ябълка може загриза Македония?“, съобщи специално за БТА агенция МИА.
Това е новината на деня в Република Северна Македония, избрана от Медийната информационна агенция (МИА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Република Северна Македония да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт без промяна с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.
Както посочи Симона Кацарска от ЕПИ, представянето на документа и дискусията имат за цел да преценят какво е това „френско предложение“, макар и неофициално, което е на масата и да се види как трябва да се продължи по-нататък от страна на взимащите решения.
Очевидно е, че се вгражда механизъм за изпълнение на част от споразумението и се говори, това, което знаем, за двустранен протокол, който не сме виждали. Очевидно е също, че имаме много малко информация по отношение на това, което се говори, какво се обсъжда и би било добре македонското общество да бъде по- добре запознато с някои от тези документи, каза Кацарска в изявление пред медиите.
Председателят на ИДСЦС Марко Трошановски казва, че изходната позиция в документа, по който са работили с ЕПИ, е, че ние не искаме и не трябва да приемаме процес, за който няма обществено-политически консенсус, т.е. по-широка подкрепа.
В този смисъл обществото ни все още не е наясно какво се договаря, т.е. знаейки само част от цялата история за неофициалното „френско предложение“, ние също така не знаем какво има в протокола. Призовавам партиите, опозицията и преди всичко парламента да се ангажира и във функцията си на орган, в който е представен суверенитетът на гражданите, още днес да поиска заседание, на което да се разгледа френското предложение, как то отговаря на резолюциите, приети от парламента, но и за да има поглед върху протокола, който може да промени много неща или да влоши спрямо това, което е определено в проекта за преговорна рамка от страна на френското председателство на ЕС, каза Трошановски.
Той подчерта, че е много важно правителството да не мълчи, очаквайки страните членки на ЕС да защитят нашия преговорен процес заради внасянето на двустранни спорове, което според него е грешна стратегия.
Именно, ако ние самите приемем, т.е. с мълчание одобрим внасянето на двустранните въпроси и българизация на самия процес, не вярвам, че много държави членки или изобщо някоя ще се възпротиви на това, както се случи преди това с Чехия и Словакия, особено в контекста на неотложността на момента и кризата в Украйна, като ЕС се нуждае от спешен успех на Западните Балкани и неговата перспектива за европейското разширяване. В частта от самото предложение - голяма част от него реално е вредна. Вярваме, че поне това, което може да се спаси, е нашето правителство да бъде възможно най-скоро колкото се може по-гръмогласно и да поиска корекции в няколко аспекта. На първо място това е в частта за ролята на Комисията, като орган, който трябва да следи за изпълнение на плана за действие. Това е прецедент, който никога досега не се е случвал и въпреки че някои казват, че топката е прехвърлена от София към Брюксел, София все пак ще играе важна роля в изготвянето на тези доклади за напредък, с които ЕК ще трябва да казва дали сме постига напредък или не по Договора за приятелство с България, смята Трошановски.
Друг аспект според него е в частта за езика, която е изключително важна за нас. Едностранните декларации, т.е. изявления на страните, които трябва да се присъединят към общото изявление на ЕС, стават част от целия преговорен процес. Проблематизирането, което евентуално ще бъде заложено в тях, особено от българска страна за македонския етнолингвистичен генезис, както се очаква не ни гарантира, че в бъдеще с тази декларация няма да се злоупотребява при повторно оценяване на нашия напредък в процеса на преговори и езикът повторно няма да стане едно от условията за напредък на страната.
В частта за въвеждането на план за действие, т.е. механизъм за защита от дискриминация и защита на правата на малцинствата и общностите, са спорни формулировките какво се разбира под реч на омразата и дискриминация, които трябва да бъдат много точно дефинирани в съответствие с международно-правни стандарти.
Като цяло, както е сега във френското предложение, отново е оставено много място за свободно тълкуване и да кажем да се следят публикации във Фейсбук или, не дай си Боже, графити по фасадите като доказателство за реч на омразата или дискриминация срещу общности в тази страна, още повече че у нас вече има много механизми, които гарантират защита и значително насърчават правата на малцинствените групи и общности, подчертава Трошановски.
На въпрос дали трябва да търсим закрила на македонското малцинство в България, Трошановски отговори утвърдително, но каза, че реципрочността очевидно не функционира и в това предложение няма нито едно предложение, което да се основава на каквато и да е реципрочност. Компромисът или преговорите сами по себе си, посочва той, предполагат реципрочност, но виждаме, че ЕС, поне от досегашния опит с този процес, особено с „френското предложение“, не взема предвид този аспект.
На въпрос във „френското предложение“ биха се очаквали резултатите от Договора за добросъседство, т.е. дали то подразбира и работата на Съвместната комисия по историческите въпроси, Трошановски каза, че точно този аспект е замъглен във "френското предложение" и затова трябва се видят протоколът и планът за действие, които трябва да последва и в които трябва да има ефективни механизми за наблюдение, както и да видите как е регламентирана работата на Историческата комисия.
Ако, да кажем хипотетично, до септември 2023 г. трябва да се договорим за Гоце Делчев и това да бъде условие за преговори, това е абсолютно неприемливо, подчертава Трошановски.
Според Кацарска с вмъкването на въпросите за малцинствата ЕС влиза в нещо, което не е „негова територия“, защото тези въпроси са в сферата на Съвета на Европа, а ЕС няма регламентирани стандарти по тези въпроси, а особено нямат Франция и България. По този начин с това предложение се навлиза в области, в които не би трябвало и се създават прецеденти, особено с Историческата комисия, ако влезе чрез протокола, както и с въпросите за малцинствата, които могат да бъдат много рискови за разширяването на ЕС в бъдеще.
В панелната дискусия участваха Катерина Колозова, директор на Института за социални хуманитарни науки, Никола Димитров, бивш вицепремиер по европейските въпроси и министър на външните работи, и Марян Гьорчев, президент на Паневропейско гражданско движение.