Когато става въпрос за декарбонизация на отопление и охлаждане, търсим баланс между решенията, които не вредят на климата и това, което ни осигурява чист въздух и води до по-добър начин на живот за хората. Това каза Генади Кондарев от E3G по време на онлайн конференция „Чиста енергия за хората“, организирана от екологично сдружение „За Земята“ в сътрудничество с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network.
Това е петото издание на международната конференция, като се провежда от 20 до 24 юни с фокус върху реновациите на сгради, отоплението и транспорта. Първият ден е посветен на темата за връзката между промяната на климата и качеството на въздуха.
Нищо няма нулев отпечатък, но това не бива да ни парализира в търсенето на решения, смята Кондарев. Той обясни, че биомасата е сравнително достъпна за Европа, но няма безкрайни количества и изисква време, за да бъде отгледана и използвана. Трябва да се съобразяваме колко бързо и в какви количества изгаряме, за да избегнем прекомерна употреба, отбеляза Кондарев. Според него биомасата като гориво има немалък отпечатък по отношение локално замърсяване на въздуха.
Кондарев определи термопомпите като победител за осигуряване домашен комфорт и в категория на ефективност, но отбеляза и рискът от пикове в сезонното потребление на енергия. Според него отпечатъкът на изкопаемия газ по отношение на климата е също толкова лош, колкото и при използването на въглища.
Светослав Стойков от „За Земята“ отбеляза нуждата от ускоряване на сградната реновация, минимални стандарти за нива на енергийна ефективност и адекватни нива на финансиране за обновяване. Според него приоритет са най-нуждаещите се, енергийно бедните. По думите му 55 млн. европейци живеят в енергийна бедност.
Палави Пант от Института за здравни ефекти представи данни от глобален доклад за качество на въздуха - State of Global Air 2020. В Източна Европа горенето на изкопаеми горива е основен източник на замърсяване, отбеляза тя. Пант заяви, че замърсяването на въздуха намалява средната продължителност на живота с година в България, а в света – 1,8 години, като припомни, че в страната средната продължителност на живота е по-малка. Тя посочи, че жилищният сектор води до 37% от емисиите, които отиват във въздуха, следван от наземния транспорт - с 19 %,  и енергетиката – 15 %.
Има редица източници на замърсяване на въздуха, сред които готвенето и отоплението, но не им се придава финансова стойност и не се отчитат от хората, които взимат решения за политиките, каза Мариса Кортеланд от CE Delft. Тя представи подход, които се основава на социални разходи, свързани със здравето, от замърсяването на въздуха, причинено от жилищното отопление и готвене. Те включват разходи за влизане в болница, здравеопазване, загуба на работни дни и непреки въздействия – заболявания, увеличена смъртност. Общите социални разходи, свързани със здравето, възлизат на 29 млрд. евро, което е 0,2 % от БВП на Европейския съюз.
Апостол Дянков от WWF България коментира законодателния проект „Подготвени за цел 55“, включващ предложения за ревизия на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) и свързаното с нея законодателство. Сред предложенията на комисията са разширяване на въглеродния пазар по сградите и пътния транспорт, създаване на Социален климатичен фонд, въвеждане на механизъм за въглеродна корекция и допълнителни разпоредби за авиационни сектор.
Вилислава Иванова, старши изследовател от E3G, коментира RePower EU и неговото въздействие върху отоплението и обновяването на сгради. Тя обясни, че документът съдържа три основни стълба – спестяване и производство на чиста енергия и диверсифициране. 
Трябва да подобрим енергийната ефективност на сградите и да повишим скоростта на реновациите, отбеляза Камий Дефар от Институт Делор.