Макрон се бори за запазването на функциониращо правителство и на програмата си за реформи
Макар президентската коалиция "Заедно!" да си осигури най-много депутати в 577-местното Национално събрание, на вчерашния вот тя не успя постигне абсолютно мнозинство, а левият съюз и крайната десница получиха силна подкрепа от избирателите.
Най-новите данни сочат, че центристкият лагер на президента ще има 245 места - значително по-малко от нужните 289, за да получи контрол върху парламента.
Изборите бяха болезнен обрат за 44-годишния Макрон, който през април беше преизбран за президент. В рамките на втория си мандат той иска да задълбочи европейската интеграция, да повиши възрастта за пенсиониране и да вдъхне нов живот на френската ядрена индустрия.
Няма сценарий за това как ще се развият нещата във Франция оттук нататък.
Опциите пред Макрон включват формиране на коалиция или ръководство на правителство на малцинството, което ще трябва да преговаря с опонентите си при гласуването на всяко едно предложение. Ако не може да се сключи споразумение, тогава втората най-голяма икономика в еврозоната вероятно ще се изправи пред политически блокаж.
"Нещата ще са сложни. Ще се опитаме да качим борда си още хора, най-вече като пробваме да убедим няколкото умерени депутати в парламента да ни последват", каза говорителката на правителството Оливия Грегоар пред радио "Франс интер".
Тя посочи, че министър-председателката Елизабет Борн може да остане на поста си и да води преговорите с потенциални партньори, докато се подготвя за смяната на министри, които ще трябва да се оттеглят, след като не успяха да си осигурят места в парламента.
Най-вероятните партньори на президентската коалиция обаче са консерваторите от партия "Републиканците", макар че те дадоха сигнал, че нямат желание да влязат в съюз с Макрон.
През април той стана първият френски президент за последните две десетилетия, избран за втори мандат, тъй като гласоподавателите се обединиха, за да не допуснат крайната десница до властта.
Макрон, когото много избиратели смятат за недостъпен, ръководи дълбоко разочарована и разединена страна, в която подкрепата за популистки партии от крайнодесния и крайнолевия спектър се увеличи.
Досега партията на Марин Льо Пен "Национален фронт" не беше печелила толкова много представители в долната камара, а крайнолевият блок начело с Жан-Люк Меланшон, в който влизат представители на радикалната левица, социалисти, комунисти и еколози, ще оформи най-голямата опозиционна сила.
"Нуждаем се от култура на компромиса, но същевременно трябва да действаме с ясно установени ценности, идеи и политически проекти за Франция", каза министърът на финансите Брюно Льо Мер.


Следете новините ни и в GoogleNews