В двудневна конференция учени, духовници и общественици дискутираха за живота и делото на Паисий Хилендарски. Под надслов „Паисий Хилендарски: вселената славянобългарска“ община Банско, Неврокопската света митрополия, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Асоциацията на българските училища в чужбина организираха дискусии между хора, отдали време и усилия в изучаване на живота и делото на Паисий Хилендарски и на времето, в което неговата личност е изградена. 
Паметта на преподобния Паисий беше почетена подобаващо, както и животът и неговото дело, което е определящо и в днешно време, каза за БТА доц. Адриана Любенова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и член на управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина. 
„Ние живеем в един свят, в който моралните ценности и духовността са изпаднали на втори план пред материалното, което се превръща във водещо. Паисий е искрицата, която запалва Българското възраждане, от която се нуждаем и днес, и точно такива конференции, в които се разглеждат живота, делото му, а също така и трудът, който ни е оставил – „История славянобългарска“, са много нужни за самото време“, посочи доц. Любенова. 
На конференцията са представени различни гледни точки, включително родното място на Паисий Хилендарски, разгледани са езиковите характеристики, иконографията, килията в манастира, в която е писана „Историята“, каза още доц. Любенова и посочи, че това е първа стъпка към едно бъдещо сътрудничество.
Конференцията се проведе в навечерието на 19 юни – Деня на св. Паисий Хилендарски. Тя бе посветена на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, 260 години от написване на „История славянобългарска“ и 60 години от канонизирането му за светец от Българската православна църква. В международната конференция взеха участие учени от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета в Солун, Гърция. Конференцията завърши с кръгла маса на тема „Посланията на Паисий Хилендарски: респектиращо наследство, актуални научни предизвикателства“.