Научни трудове представиха учени от България и Гърция на конференция, посветена на Паисий Хилендарски, която се организира в навечерието на деня, в който честваме живота и делото на Отец Паисий – 19 юни.
Конференцията е под наслов „Свети Паисий Хилендарски: Вселената славянобългарска“ и събира в Банско учени от университети от страната и чужбина. В рамките на пленарен доклад проф. д.ф.н. Константинос Нихоритис от Университета в Солун, Гърция, обобщи материали на тема „Св. Паисий Хилендарски и българското Новомъченичество (като фар на нашето съвремие)“. Проф. Нихоритис посочи текстове от миналото с препратка към 21-ви век, като изтъкна тяхната актуалност в нашето съвремие и проследи и значението на Света гора в живота на православните народи.
 „Света гора, като основно средище на православното монашество, е единствено в света всеправославно представителство и братство, което е огнище на добродетелта и място за оформяне на светците. Атонските светци стават критерий за продължаването на църковната традиция в света“, посочи проф. Нихоритис.
„През 18-и век настъпват промени и нова епоха за и в светогорското монашеско братство. Ако до първата четвърт на века доминират интровертните тенденции, що се касае до връзките на Света гора с православния свят, то от този период нататък отношенията на светогорското монашество с останалите православни християнски общности придобива екстровертен характер. Ако дотогава Света гора предимно акумулира, от този момент започва предимно да излъчва ценности, идеи и прочее“, посочи проф. Нихоритис. 
Професорът допълни, че през втората четвърт на 18-и век се появяват културните и духовните предпоставки за нова епоха и промяна в отношенията на светогорското монашеско братство с останалия християнски свят. Чрез свои книжовници Света гора започва да изнася в печатни издания своите ръкописи, посочи той. В доклада си проф. Нихоритис разгледа времето, в което е живял Паисий Хилендарски, както и видни книжовници и последователи на делото му, свързани с Атон. 
В пленарен доклад проф. д.ф.н. Диана Иванова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ разгледа „История славянобългарска“ и Паисиевите завети“, като отбеляза историческата роля на Атонските манастири и на известното икономическо развитие, което се отразява върху светогледа на по-просветените българи.
„Въпреки че част от Балканите териториално са далеч от европейските културни центрове, в които процъфтяват идеите на Просвещението, на новия тип знания, тези идеи пряко или опосредствано достигат и до монашеските килии в Света гора“, посочи проф. Иванова. Тя допълни, че преходът от Средновековие към една нова епоха е бавен процес, което не остава незабелязано от Отец Паисий. 
„Като таксидиот, или водач на поклоннически групи, той обикаля българските земи и по време на тези свои пътувания е имал възможност да се запознае пряко с българската етническа територия, с българския народ, с неговите страдания и желания. Но той забелязва и друго, в монашеските братства гърци, сърби, руснаци имат своите написани и напечатани истории, а българите нямат“, посочи проф. Диана Иванова. В труда си тя разглежда и езика, използван в „История славянобългарска“, чрез който книгата на Паисий Хилендарски се разпространява по българските земи. 
Международната научна конференция „Свети Паисий Хилендарски: Вселената славянобългарска“ продължава днес с доклади на учени от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Българската академия на науките, Софийския  университет „Св. Климент Охридски", както и учени от университети извън страната. Конференцията ще завърши с кръгла маса на тема „Посланията на Паисий Хилендарски: респектиращо наследство, актуални научни предизвикателства“, която започва в 16:00 часа в Тържествената зала на читалище „Никола Вапцаров“ в Банско.
Конференцията е посветена на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, 60 години от канонизирането му от Българската православна църква и 260 години от написването на „История славянобългарска“. Организатори са Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Неврокопската света митрополия, община Банско и читалище „Никола Вапцаров“ в града.