Футболният отбор на „Дунав“ ще влезе в новото първенство под ръководството на старши треньора Мартин Цирков. Той и Ивайло Кирилов водеха тима като тандем в Трета лига, но след убедителното връщане в професионалния футбол разделиха задачите. Мартин ще е наставник, а Иво - мениджър, консултант и негов помощник при необходимост.
Ще кажете - какво толкова? Редно е хората, които направиха отбора първенец в третото ниво, да бъдат на първа линия и при промоцията му във Втора лига.
Така е, но има и един тънък момент - Цирков ще запише първите си минути с голямата отговорност на пейката като може би най-младия кърмчия на профитим у нас. Застраховаме се с „може би“, защото официална статистика за това няма. 
Роденият в Пиргово 
Мартин е само на 33 години
През декември ще навърши 34. Има друг българин, който ръководи професионален тим и е на 32 години. Казва се Александър Гицов, но той работи във втородивизионния австрийски тим „Флоридсдофер“.
Световният футбол знае поне две изключително популярни имена, натоварени толкова рано с ангажимента да ръководят профиоотбори.
Юрген Клоп поема „Майнц 05“ през 2001 година, когато е само на 34. Прави го от вярност към клуба, в който е минала цялата му 12-годишна състезателна кариера. Отборът е в дъното на таблицата във Втора Бундеслига и няма кандидати да потънат заедно с него. Тогава начело застава Клоп, който току-що е приключил с футбола заради контузия. През следващите седем години „Майнц“ се изкачва в Първа Бундеслига, стига до евротурнирите и става фактор в немския футбол. А самият Клоп, който вчера навърши 55 години, отдавна е фактор в световния футбол.
Неговият сънародник Юлиян Негелсман спира с футбола, когато е само на 24 години. Причината - чести контузии в коляното. В началото стажува, а едва на 29 години поема скромния „Хофенхайм“. Взема палката не от кого да е, от изключителния авторитет Хууб Стевенс.
Само за два сезона „Хофенхайм“ става хит в Първа Бундеслига. Логично е, че през миналия ръководството на „Байерн“ кани родения през 1987 година наставник да работи за баварския колос като приемник на Ханзи Флик. И „Байерн“ стана шампион под негово ръководство.
Мартин Цирков е 
с година по-млад от Негелсман
Да се слага знак за равенство между него и именитите германци ще е някак неуместно, особено когато става въпрос за професионален дебют на русенеца в една странна футболна планета-джудже като България. Но тримата все пак имат нещо общо в спортната си съдба - и Цирков слага без време край на състезателната си кариера. Той е едва на 26 години, когато получава тежка контузия в коляното. При това втора поред в периода, когато старши треньор на „Дунав“ е Веселин Великов. Първата е, когато наставник на тима е Диян Божилов. Успява да преодолее болките до момента, в който лекарите се произнасят категорично: „Стига!“
Мартин започва да се занимава с футбол, когато е на 10 години. Треньори на ученика от Гимназията по електротехника и електроника са Енгибар Енгибаров и Митко Тотев, който и днес работи в школата на „Дунав“. Енгибаров е човекът, който му отваря вратите на мъжкия отбор. И Цирков 
дебютира за представителния отбор, когато е едва на 15 години и 6 месеца!
Сърцатият десен защитник /от дете играе на този пост/ веднага грабва публиката с борбеността си и набезите по крилото. Той не е просто обикновен бранител, а футболист, който обича да се хвърля и в атака. Става титуляр при Никола Христов, после е твърдо сред 11-те избраници на споминалия се рано любимец на феновете Мирослав Миронов.
И понеже не е просто защитник, който чисти топката и поваля нападателите с бутоните напред, влиза в полезрението не кого да е, а на класен специалист като покойния Никола Спасов-Адмирала. Тогава Спасов е старши треньор на „Спартак“ /Варна/, а годината е 2012-а. През онзи сезон Мартин изиграва 20 мача с екипа на „соколите“. Следващото лято се връща в „Дунав“, където записва последните 9 двубоя в кариерата си.
Но нали футболът е всичко, решава да се кара за треньорски курсове. Минава през всички етапи - от учител-треньор до лиценз „А“, който му дава право да води отбори в „Б“ група. Сред дипломите му /засега/ липсва засега само най-високата степен - Пролиценз.
Междувременно 
започва да работи с деца
После тренира отборите с футболисти до 17 и 19 години. В един период става и шеф на детско-юношеската школа на „Дунав“.
Казват, че чете много и че се самообразова от всякакви източници - специализирана литература, видеа, анализи и схеми на футболни капацитети. Може би не е случайно, че е пратен на стаж в „Чарлтън Атлетик“ - да види на живо как го правят англичаните. Води си записки, трупа впечатления и още оттогава знае - ще бъде брутална грешка, ако чуждата практика се копира сляпо. Може би затова и не обича да отговаря на въпроси кой стил на игра му допада най-много и на кого иска да напомня като специалист. В неговото кредо влиза разбирането, че можеш да вземеш от всекиго по нещо, като се съобразяваш с качеството и характеристиките на изпълнителите си.
15 юли ще е датата, на която Мартин Цирков ще изведе „Дунав“ в първия си мач като старши треньор на професионален отбор. Хубавото е, че 
до себе си ще има опитни и точни хора - 37-годишния капитан на отбора Диян Димов и Ивайло Кирилов
Димов е диалогичен и добър човек, Кирилов, макар остър камък и гореща кръв, е готов да помага всеотдайно за каузата „Дунав“.
А че на Цирков няма да е никак лесно, е ясно като бял ден. Затова се нуждае и от подкрепата на феновете, защото при неуспешен старт с два-три лоши мача в началото, лавината от всякакви мнения ще почне да събира недоволство. И никой няма да приеме като оправдание, че треньорът няма необходимия опит и че трибуните трябва да покажат търпение. Така е по нашите ширини - или „горе“, или „долу“!
Впрочем, историята помни, че тежки са и първите дни на Юрген Клоп в „Майнц 05“. Отборът стремително лети към дъното и треньорът е пред уволнение. Той събира футболистите - някои от тях по-възрастни от него, тегли кратко, но бойко слово. Можем, повтаря десет пъти! Така започва възходът и на тима, и на треньора.
Доброто при Мартин Цирков е, че 
хъсът, който имаше като футболист, може да бъде пренесен и на треньорския ринг
Той далеч не е мекушав, както изглежда на пръв поглед - у нас по правило възпитанието се приема като слабост. Оттам нататък идва не само здравата работа, но и шансът, без който не може да са случи нищо.
Младостта не е порок, но често не е и привилегия.
Сигурни сме, че феновете искрено желаят на младия Цирков да успее. И ние също. И заради него, и заради „Дунав“, и заради Русе.