Нашите сънародници в Северна Македония, и където и да било по света, не трябва да се превръщат в оръжие в междупартийните спорове и конюнктурни политически цели. Това се посочва в позиция на Национален кръг „За Македония“ по повод на последното развитие по спора между България и РСМ, представена от проф. Николай Овчаров на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.
Проф. Овчаров беше в делегацията от български учени заедно с  проф. Пламен Павлов, проф. Ана Кочева и доц. Спас Ташев на посещение в Европейския парламент в Страсбург преди седмица, където представиха българската позиция по отношение на РСМ.
В позицията си от Национален кръг „За Македония“ заявяват още, че случилото се в Народното събрание вчера при изслушването на министъра на външните работи Теодора Генчовска е поредното доказателство за непоследователната политика на правителството на Кирил Петков във връзка със старта на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС, а също и за провала на подобен тип политика, независимо от декларираните намерения.
Аматьорщината и импровизациите са недопустими, когато става дума за външната ни политика, особено на тема „Македония”, която има и своите дълбоки проекции в самото българско общество, пише в позицията.  Посочва се още, че макар заседанието на Народното събрание да беше обявено за открито с цел да не се изнесат засекретените данни, все пак е станало ясно, че правителството е започнало отстъпление по ключови въпроси на позицията за РСМ, а също и че се е водела двойна външна политика, като функциите на външен министър фактически са били "незаконно иззети" от премиера Кирил Петков и неговата съветничка Весела Чернева.
За сънародниците ни в РСМ, от Национален кръг „За Македония“ заявяват, че става дума за българите в РСМ, а не за някакво „малцинство”, както е било записано в замислените от правителството предложения. Те отбелязват, че България никога не е признавала българско „малцинство” в РСМ.
В позицията от Национален кръг „За Македония“ изразяват недоумение от опитите да се формира официална българска позиция по отношение на официалния език на РСМ. Това е в разрез с отдавна заявеното и препотвърдено становище, както в Рамковата позиция на Народното събрание, така и впоследствие на КСНС при президента от началото на тази година. То е изразено напълно ясно и пределно достъпно в изданието на БАН „За официалния език на РСМ“, се посочва в позицията. Оттогава до днес българските езиковеди неизменно обясняват на широката общественост същността на т.нар. езиков спор, по отношение на който България е направила редица компромиси, приемайки битността на официалната норма в РСМ след 1944 г., когато е извършена прекодификация на книжовния български език в манастира „Прохор Пчински“, се отбелязва  в позицията. От Национален кръг „За Македония“, като изхождат от разбирането, че България е оказвала и продължава да оказва действена подкрепа за независимостта и стабилността на своята югозападна съседка, настояват да се има предвид становището на БАН по повод официалния език на РСМ и да се спазва договорената формулировка за „официалните езици на двете страни – съгласно конституциите“. С тази формулировка бяха подписани десетки двустранни споразумения. Тя беше вградена и в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие. С тази утвърдена и общоприета в двустранните и многостранните документи формула се проявява уважение към езиковата норма на РСМ в нейното правно качество, произтичащо от конституцията на страната, отбелязват учените в позицията. 
Младата държава Република Северна Македония има перспективата да се развива и да върви напред, стъпвайки на съзидателни дела, без да търси опора в някакво измислено и манипулирано минало, се отбелязва още в позицията.
Доц. Спас Ташев посочи на пресконференцията, че 30 години и повече България провежда непоследователна политика по отношение на Северна Македония. Той отбеляза, че от две години и половина се правят опити за преосмисляне на това, като акцентът беше поставен върху историческите противоречия, а в края на миналата година беше добавен и проблема за правата на човека. Така се получи едно цялостно изложение на всички наследени проблеми от миналото и настоящето, и нашите послания започнаха да постигат повече до европейските институции и до нашите евроатлантически партньори, отбеляза доц. Ташев. Той обаче добави, че рамката, която беше зададена с правата на човека не е изпълнена със съдържание. Грешката на България до този момент беше, че ние не сме представили конкретни факти за потъпкването на човешките права, а точно това трябва да бъде аргумента, за да докажем нашата правота, каза доц. Ташев. Той припомни, че при посещението си в Страсбург българските учени бяха подготвили и представиха конкретни примери с нарушаване на правата на човека в РСМ и то само през последните две години.