Общоизвестен факт е, че скейбордовете,  обикновените тротинетки и голяма част от велосипедите (особено тези за екстремно каране) се използват за развлечение и атракции в най-натоварената с минувачи градска среда. Каквито и усилия да полага Общината да създаде специални площадки на тийнейджърите за това, те не ги задоволяват. Целта им е не да се отделят в едно пространство, в което ще ги виждат само техните себеподобни. Там е трудно да блеснат, защото винаги ще има и по-добри от тях. По-лесно и ефектно е да се изявяват сред гъстия поток от пешеходци по Главната улица или в Градската градина. Това създава емоции и вдига адреналина им - нещо, от което имат въпиеща нужда, имайки предвид бездуховния живот, който мнозина от тях водят.
Тези младежи си дават сметка, че вероятността да участват един ден във Формула 1 е твърде малка, затова се задоволяват с далеч по-малобройна, но пък движеща се плътно до тях публика. Това създава у тях особен гъдел - профучават в гръб на педя разстояние покрай нищо неподозиращите минувачи и предизвикват стрес в тях. Тръпката е точно в този стрес. Карат по трима-четирима успоредно един до друг по тротоарите, просват нахално велосипеди и тротинетки пред входовете на магазините, за да пречат при влизане. Вече почти не може да се види подпряно някъде колело. 
Ако някой се осмели да им направи забележка, тези 15-16 годишни хлапаци правят обратен завой, връщат се и с арогантен тон и заплахи започват да обиждат хора, които биха могли да им бъдат дядовци. Дори имат нахалството да питат къде пише, че тук е забранено да се кара.
На цялата ул. „Александровска“, тротоарите на „Борисова“ и Градската градина е забранено да се карат велосипеди, затова по тях няма велоалеи. Но никой контролен орган не би и посмял да направи бележка на тези младежи /някои ги наричат комплексарчета, но аз няма да се присъединя към това/ да карат поне по-бавно и да се съобразяват, че в тези зони имат право да се движат и разхождат и пешеходци. Да, те се страхуват да карат по уличните платна, защото смятат, че автомобилите са заплаха за тях и това е вярно. По тротоарите пък те са заплаха за пешеходците. В миналото в пешеходните зони велосипедистите слизаха и тикаха колелетата си. И това се спазваше стриктно.
Най-лесно за един подрастващ да изпъкне по свой начин е да скандализира общественото мнение и нагло да демонстрира, че няма намерение да се съобразява с него. Точно обратното - всички останали трябва да се съобразяват с неговите асоциални прищевки.
Това е бумеранг, който рано или късно ще се върне върху самите подрастващи. Но още по-лошо е, че подобно поведение руши невидимите връзки и социалната спойка в обществото, неизменна част от която са уважението и съобразяването с останалите. И когато спойката отслабне, а при нас тя на моменти изглежда почти изчезнала, обществото се превръща в джунгла. И след всеки тежък инцидент - саморазправа между шофьори, вандалски погром или безпричинна агресия, се питаме какво става. Това става - незачитането на правата на другите, демонстративното погазване на правилата, съобразяването единствено със себе си, заменят човешката солидарност с враждебност. Младите велосипедисти, разбира се, са само част от този проблем. Но той трябва да се решава с волята на всички и най-вече на властта.

Хачик ЛЕБИКЯН