Важно е да работим с нашите общности, независимо дали става дума за старата историческа миграция или за по-новите български общности, формирани буквално по целия свят – говорим за така наречената нова икономическа миграция. Това каза по време на срещата си с представители на българското национално малцинство в Румъния вицепрезидентът Илияна Йотова, която е на тридневно посещение във Винга и Тимишоара. Поводът е 130-ата годишнина на римокатолическата църква „Св. Троица“ в местната община Винга, на която Йотова е официален гост. 
Пред присъстващите тя постави някои основни въпроси – първият от тях касае опазването на българското самосъзнание и българската идентичност. 
„Основно това е въпрос, отнасящ се до историческите диаспори. Проблемите са различни, специфични и естествено зависят от всяка една държава, в която живеят хората с български произход“, подчерта Йотова и допълни: “Хубавото на историческите диаспори е, че те фигурират в конституциите на съответните държави, което дава определен набор от права. Така или иначе има условия да се развива тази българска идентичност. На първо място тази идентичност включва езика. Загубим ли го много бързо ще направим така, че поколенията след нас, българските деца, да загубят тази идентичност. За да се запази езикът, има няколко възможности и на първо място безусловно това е образованието“.
Вицепрезидентът посочи, че българските училища в цял свят, в които се преподава на майчин език, са вече над 450. Пандемията е направила така, че чрез тях да се въведе и онлайн обучение, каза тя. 
По-рано вицепрезидентът проведе среща с префектите на съседните окръзи, където живеят над 18 националности. Местната власт изтъкна значението на етническото многообразие не само в културен, но и в икономически аспект.
Илияна Йотова благодари за създадената благоприятна среда, в която всички националности се чувстват като у дома си. „Румъния е пълноправен член на ЕС. Неизменен критерий за членство в Европейския съюз е спазването правата на етническите общности. Румънската държава гарантира тези права, етническите общности имат всички условия да развиват своята идентичност – образование, традиции, духовност“, подчерта вицепрезидентът.
Йотова изрази увереност, че отношенията между България и Румъния ще продължат да се развиват още по-динамично, специално в трансграничното партньорство.
В „Българската къща“ във Винга заедно с посланика на България в Румъния Радко Влайков и депутата от българското национално малцинство Георги Наков вицепрезидентът разговаря и с представители на българското национално малцинство от Румъния. За първи път от 25 години се събират представители на всички български дружества от цялата страна.
На разговора бяха обсъдени възможностите за разширяване изучаването на български език в средното образование, възстановяване на лектората по български език в Тимишоара и създаване на нови лекторати в други румънски университети, както и повече студенти от банатските българи да се обучават в българските висши учебни заведения.
„Работим за запазване на българското самосъзнание и българския език в историческите диаспори, на културата и традициите“, посочи Йотова.
Вицепрезидентът изтъкна ролята на банатските българи в диалога между България и Румъния, в реализирането на възможности за общи икономически проекти. „Поддържаме интензивни контакти и с банатските общности в България“, отбеляза още Йотова.