Парламентарната комисията по труда, социалната и демографската политика прие Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2022 г. на първо гласуване. 12 от народните представители гласуваха "за", против бяха 8, а въздържали се нямаше.
Проектът предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на последствията от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса, каза началник отдел в дирекция „Държавни разходи“ на Министерство на финансите Росица Спасова. По думите ѝ целта е да се подкрепят българските граждани и бизнесът в условия на безпрецедентна криза, породена от военните действия в Украйна и да се смекчат сътресенията, предизвикани от високите цени на енергоносителите и суровините.
Очаква се през 2022 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт да възлезе на 2,9 %, което е понижение спрямо прогнозата, с която бе приет Законът за бюджета и е вследствие на променените икономически перспективи, породени от избухване на конфликта в Украйна, уточни Спасова. Тя посочи, че се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1,7 % за тази година, а очакванията за динамиката на потребителските цени в страната са за по-висока инфлация през 2022 г.   
Като политическа група искаме да бъде увеличена минималната работна заплата, отбеляза депутатът Мая Димитрова от ПГ „БСП за България“. Според нея по-голямата част от мерките подпомагат всички граждани.
Без увеличение на минималната работна заплата не може да правим всички предвидени неща, защото няма да има достатъчно осигуровки в Държавното обществено осигуряване и оттам не може да се вдигнат пенсиите, каза Георги Георгиев от ПГ на „Възраждане“.
Димитър Недялков от ПГ „Продължаваме Промяната“ коментира, че автоматичното увеличение на заплатите не е добър сигнал.