Сега е моментът, в който могат да се направят добри инвестиции в Черно море. Това каза ректорът на Бургаския свободен университет (БСУ) проф. Милен Балтов по време на Международна научна конференция "Черно море – врата и много мостове", домакин на която е БСУ. В изказването си той представи икономическите моменти, както и възможности в Черно море да се печели от "синия" растеж и "синята" икономика.
"Само за последните три месеца обемът на товарите към българските пристанища нарасна с 40 процента. Коментира се, че това нарастване на обемите няма да спре със спирането на войната. Перспективно е, защото, ако в рамките на десет години се експериментираше с "пътя на коприната" - изнасянето на стоките от Далечния и Средния изток към Европа през Черно море, то точно този експеримент, точно сега, може да се окаже успешен с нарастването на обемите в нашите пристанища и да стане един устойчив модел, при който Черно море в действителност да бъде мостът между Европа, Европейския съюз и всичко, което се случва в Средна Азия и Далечния изток", каза проф. Балтов. За БТА той коментира, че целта на конференцията, не само от икономическа гледна точка, но и от гледна точка на чисто научните решения, е да направи обзор, който е изключително важен за Черно море.
"Да привлече вниманието към Черно море и да дадем ясен сигнал, че България е сериозната врата на Европа през Черно море - това е от една страна, от друга - да покажем, че вече има конкретни експерименти в рамките на проекта "DOOR", който предвижда ускорител на малки фирми, които ще започнат бизнес свързан със "синята икономика" и с морето", посочи проф. Балтов. Той благодари на БТА и лично на генералния й директор Кирил Вълчев, че са медийни партньори на двудневната Международна научна конференция "Черно море – врата и много мостове".
Международната научна конференция се провежда като съпътстващо събитие на проведената в БСУ Генерална асамблея на най-големия проект за изследвания и иновации в Черно море, финансиран от Рамковата програма "Хоризонт 2020" - „Развитие на оптимална и отворена подкрепа на изследванията в Черно море". "Проектът се казва "DOOR". Става въпрос за оптимизиране на информацията и инфраструктурата свързана с изследванията в Черно море. В този проект всъщност се предоставят директно средства - не толкова за развитие на стратегията, колкото за развитие на "синята икономика" и на решения, които касаят както екологията, така и възможни инвестиции в Черно море", уточни проф. Балтов.
По време на официалното откриване на конференцията видео приветствие към участниците отправи Генералният директор на Главна дирекция "Морско дело и рибарство" към Европейската комисия (ЕК) Чарлина Вичева. Тя посочи множество инициативи на ЕК и сериозни средства, които ще се насочат към стимулиране на "синята" икономика и секторите транспорт, производство на енергия от морски вълни, производство на енергия от вятъра, развитие на аквакултурите и рибарството, креативната индустрия. По думите й идеята е голяма част от тези средства да бъдат насочени именно към Черно море.
"Говорейки за това, г-жа Вичева направи препратка, че ще се финансират и проекти, чрез които ще се проучват възможности за изследователски цели и за целите на иновациите", заяви проф. Балтов. 
Весна Балтина, заместник-кмет в Община Бургас с ресор "Стратегическо развитие и екология, дигитализация и адаптация към промените на климата" информира, че местната община е единствената засега в България, която попада в рамките на Мисията за адаптиране към измененията на климата. 
Конференцията в БСУ ще продължи и утре. Тя се провежда под патронажа на еврокомисаря по околна среда, океани и рибарство Виргиниюс Синкявичус.
Участие в конференцията са заявили 113 участници с общо 80 научни доклада. Днес и утре ще бъдат представени изследователски проблеми в различни научни направления: Иновациите и инвестициите в Черноморския регион; Предизвикателствата пред инфраструктурното и регионално развитие в Черно море; Развитието на туризма и маркетинговите решения в морските и речни територии; Решения в психологията, социалните дейности и педагогиката, стимулирани от темите за водата, водните пространства и природосъобразното развитие; Правни и административни аспекти, свързани с морските територии и регулации; Технически и транспортни решения, свързани с водните пространства; Информационните технологии и използването на алтернативни източници при синьото развитие.