На фона на фотографии на Зографския манастир в Света гора в Банско тази вечер се проведе беседа с Негово Всепреподобие йеромонах Гавриил. Пред изпълнената зала в Дома на изкуствата в планинския град монахът разказа за историческото минало, което е формирало Отец Паисий като човек и като монах.
Йеромонах Гавриил разказа за християнството в Света гора, присъствието на Света Богородица на полуострова, последвалото изграждане на манастирите, за Зографския манастир и чудотворните икони там. През тези истории монахът разказа за създаването на „История славянобългарска“, но през погледа на монасите на Света гора. „Мисля, че един монашески поглед върху Историята е най-автентичният поглед върху този текст, който отразява изцяло българската ни история.“, посочи той. 
Йеромонах Гарвриил разказа за чудеса, случили се през вековете, за трудностите и мъченията, през които са преминали светогорски монаси, за неръкотворната икона на свети Георги, която дава името на Зографския манастир и за иконата на Света Богородица Акатистна, наречена още „Пожарна“, която преди десет години извършва поредно чудо, като спасява манастира от огнената стихия, която бушува на полуострова. С разказаните манастирски предания монахът посочи, че има събития, които няма как да бъдат пренебрегнати, дори и да липсват исторически доказателства, които да ги потвърдят.
„Има такива особени неща, които подсказват, че манастирското предание е нещо много устойчиво през вековете, в него има устойчиви моменти и събития, които не бива да бъдат пренебрегвани исторически. Например, няма никакви доказателства, че нашата обител се появява през 896 г. или 919г., когато е чудото с пренасянето на образа на свети Георги, тази неръкотворна икона, но пък през 980 г. имаме един документ, с който манастирът придобива имот от съседен манастир с подписа на игумена, който се нарича игумен Макарий Зографски, който се подписва освен това на старобългарски език.“, посочи йеромонах Гавриил. 
„Според мен така е подходил и преподобният Паисий, когато започва да съставя своята „История славянобългарска“. Неговата периодизация, така да се каже, не преминава само през българските царе, само през историята на българската държава, но преминава и през историята на българската святост“, каза още монахът. По време на беседата той посочи, че следва да погледнем през погледа на един писател, който пише по начин, по който желае другите хора да възприемат света. Йеромонах Гавриил допълни, че Паисий пише с монашески подход, който изразява чистотата на вярата и убедеността, че историята е Божий промисъл. 
„Лично нашето мнение в манастира е, че именно затова и успява тя да повлияе, да въздейства по такъв начин на хората, че да се обедини много мащабно тяхното съзнание и това да доведе до нашето Възраждане като хора, които не са мислили, че някога може да има държава. Да, говорили са на български, но когато излезем от селото е нямало как да го говорим, защото е имало друг официален език. Имало е някакво съзнание за християни, но то вече се е изтривало в онези дни“, посочи монахът.
Беседата е част от културната програма в община Банско, с която се отбелязва 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски, 260 години от написването на „История славянобългарска“ и 60 години от канонизирането на отец Паисий от Българската православна църква. Преподобни Паисий е канонизиран през 1962 г., по силата на всенародната почит към него, посочи йеромонах Гавриил. Свещеникът, който пише службата на преподобни Паисий, е имал съмнения дали трябва да се канонизира светецът, докато една молитвена нощ не вижда монашеска фигура, която му казва „Действително чрез тази книжка много хора запазиха вярата си“, разказа монахът. 
Тази вечер в Дома на изкуствата в Банско беше открита и изложбата „Зографъ“ на журналиста и фотограф Румен Жерев със снимки от Света гора и Зографския манастир. Фотографиите са заснети при две последователни негови пътувания през 2009 и 2010 г. и представят красотата на манастира, монашеския живот и природни картини, каза при откриване на експозицията директорът на Музеен комплекс – Банско Светла Барякова.