Девет момчета от деветите класове в Професионалната гимназия по речно корабостроене и корабоводене изминаха стръмните и нелеки 120 километра от националния поход „По стъпките на Христо Ботев и неговата чета“. Водени от своя учител по история Венцислав Ралчев, преподавателя по физическо възпитание и спорт Мартин Максимов и психолога на гимназията Пламен Коев, бъдещите капитани и специалисти по електротехнически системи станаха частица от грандиозната колона, потеглила от Козлодуй към връх Околчица. 
В последните две години пандемията от Ковид-19 бе поставила на пауза традиционните шествия в памет на поета-революционер с най-пламенната и най-трагична съдба. Тази година хватката на коронавируса отслабна и това накара стотици ентусиасти и родолюбци да посегнат към раниците и да се приготвят за похода в памет на Ботевите четници. 
Преди няколко месеца в интервю за „Утро“ преподавателят по история Венцислав Ралчев разказа, че много би искал да амбицира своите ученици да се включат в похода и това да стане един непотворим и въздействащ час по история. Но не беше напълно сигурен дали това ще се случи. 
И ето че сега, когато походът вече е приключил, а момчетата са се завърнали в Русе - живи, здрави и много, ама наистина много щастливи и въодушевени - Ралчев и неговите колеги Пламен Коев и Мартин Максимов се радват не по-малко от децата. Впрочем групата, която е представила Русе (а и не само!) в похода, не е точно същата, която е влизала в първоначалните планове. Замисълът е бил тя да бъде от ученици от 11 клас в Корабната гимназия. Те обаче се отказаха - особено като разбраха, че няма да спят в хотели, кратко отбелязва Ралчев. Но ето че в двата девети класа, където се подготвят специалисти по корабоводене и електротехника, 
в отговор на поканата за приключението се вдигнала гора от ръце
Те спасиха замисъла, възкликва Венцислав Ралчев, който грижливо и стриктно обмисля от доста време този необичаен открит урок по история, по патриотизъм и по дух. И така Искрен, Здравко, Даниел, Калоян, Димитър, Иван и техни съученици започнали да се подготвят за изпитанието. 
Някои, като Искрен, който често си прави близки и далечни туристически разходки извън Русе, имат собствени палатки. За други обаче това е съвсем ново преживяване, за което с неизпитвана досега тръпка подреждат в раниците най-необходимото. С още палатки им помагат от туристическия клуб към Русенския университет. 
Подготовката е важна, обяснява Ралчев, който е провел 50-60 разговора с организаторите на националния поход. 
Те отначало не скрили изненадата си - оказало се, че за първи път от години има групово участие в прехода не само от Русе, а от цяла Североизточна България!
Индивидуални участници има откъде ли не, но нямаше групи нито от Варна, нито от Шумен, нито от Силистра, нито от Разград, нито от Добрич, обясняват в ПГРКК. 
Присъствието на русенци било толкова изненадващо, че всички им се радвали. Когато момчетата пристигнали в Козлодуй за началото на похода и отишли да се обадят, че вече са на линия, домакините дружно ги приветствали: „Ей, ама вие наистина дойдохте! Браво на вас!“. 
Потеглят от Русе с микробус, в който са натоварили раниците, палатките, торбата с лекарствата и всичко необходимо за изпитанието, което им предстои. И това е първият и последният им преход с буса за цялата седмица, която предстояла. От Козлодуй нататък 
преходите са само пеш - с раниците на гърба
Като тръгнахме от Русе, си дадохме сметка, че всъщност тръгваме към неизвестността, каза Мартин Максимов и обясни: за всички ни това беше първо участие в този поход, така че смътно си представяхме къде отиваме и какво реално ни предстои.
В Козлодуй първата им работа била да разпънат палатките на определеното за русенската група място. И след това се разходили да разгледат останалите участници в бивака, успели и да се включат в разходката по Дунав с парахода, наречен на името на легендарния „Радецки“. Вечерта участвали в тържеството за началото на похода - с оркестър, с войници и страхотна заря. А през нощта завалял дъжд, превърнал съня в екстремно преживяване. 
„Оттам нататък 
дъжд ни валя абсолютно всяка вечер, денем, докато вървим, ни пече адско слънце
а вечер, като се приберем в палатките и си легнем, започва да вали. Опитвахме да подпираме стените на палатките с раниците, защото вятърът щеше да ги отвее. Случваше се до сутринта и спалните ни чували да са подгизнали от вода“, разказва Искрен. 
Някои нощи, за да не се разболеят, момчетата спяха в буса, обяснява психологът Пламен Коев. Но каквото и да се случва през нощта, на сутринта точно в пет часа всички стават, мият си зъбите, закусват и в 6.30, на разсъмване, колоната тръгва на път. Близо 1300 човека, от които 1100 ученици от различни градове, потеглят на преход. Преди това багажът е натоварен в буса, който също тръгва заедно с другите автомобили - и шофьорът чичо Георги чака на следващия бивак. Много мил и симпатичен човек, с много тънко чувство за хумор - кръстихме го Пауло Коелю, засмива се Коев и напомнянето за литературно-философското прозвище на шофьора предизвиква усмивките и на останалите момчета. 
Всекидневните преходи, макар и понякога изморителни за градските момчета (в единия от дните изминали цели 40 километра!), са били изключително вълнуващи и запомнящи се. Пред тях се разкривали чудни гледки - пътят преминава през долини, през села, след това постепенно тръгва по гърбовете на хълмовете, докато се стигне до планинските пътеки. Толкова красота наведнъж - наистина погледът ти се пълни с пейзажи, казват учениците от ПГРКК. И с възторг си припомнят как са ги посрещали в селата - Софрониево, Борован, Баница, Добролево, Алтимир. Местните хора излизали с хляб, сол и мед, а 
една жена отворила дома си, за да могат всички - от целия поход /!/ - да си налеят вода! 
По пътя Венцислав Ралчев и неговите колеги обсъждали заедно с момчетата известното от историята и разсъждавали колко ли по-трудно им е било на Ботевите четници по същия път. Та те са очаквали не само хората да ги приветстват, а и да се присъединяват към тях. Местни четници обаче не идвали. Напротив - щом хората чуели, че Ботев и дружината му се задава, портите се захлопвали и здраво се залоствали. И ентусиастите, преплували Дунава, за да донесат свободата на своите сънародници, все по-отчаяно и обезверено продължавали нагоре към планината, като освен всичко и не били сигурни кога и откъде ще ги връхлети турската потеря. Това припомнял на своите ученици учителят по история Ралчев. Когато човек сам извърви този път, той много по-дълбоко разбира това, което преди е възприемал като текст от учебниците, убеден е преподавателят. 
Този урок момчетата от Корабната гимназия наистина ще запомнят. И с прекрасните тържествени моменти край паметника на лобното място на Ботев, на Околчица, по време на официалните речи и фойерверки. Но също и с дискотеките вечер, и с играта на волейбол с момичета от други ученически групи. Особено вълнуващо било влизането на колоната във Враца. По улиците бяха излезли деца от детските градини, облечени с тениски с лика на Ботев, те скандираха: „България!“, „Честит празник!У (денят беше Първи юни), „На добър час!“ - а ние 
преминавахме през шпалира на тези хиляди дечица 
и усещането беше велико, казва Пламен Коев. А Венцислав Ралчев добавя: „И тази гледка на тези възторжени деца е основание да мислим, че има надежда!“. 
Надежда очевидно има. Щом като и момчетата от Корабната гимназия са изпитали удивителната тръпка от докосването до величавото минало на България, до нейните приказни красоти, до невероятните гледки от върха. Споменът за това как оттам като на длан се вижда много надалече, за прелитащия над главите им орел, за табуна коне в планината, за зелените дървета и за нацъфтелите цветя в лятната шир - всичко това остава дълбоко в душите им, заедно с невероятния урок по история, който те не само са научили, а и са преживели. За това ще им напомнят и десетките снимки, които са направили. Една от най-ценните е снимката с
двойника на Христо Ботев, учителя от Враца Филип Филипов
чиято прилика с бележития войвода е удивителна. Той бързаше вече да си тръгва от Околчица, но ние успяхме да си направим снимка с него, обясниха гимназистите. 
Момчетата отсега са сигурни, че догодина непременно ще се включат отново в националния поход. А техните ръководители се надяват, че ще могат да намерят повече подкрепа - не само морална, но и материална, за да се чувстват спокойни и уверени, както са били на сегашния поход, да речем, скаутите от Велико Търново. Екипирани с всичко необходимо за дълги преходи, облечени с униформи, развяващи знаме - красота! - казва Ралчев. Почти всички организирани групи в традиционното преминаване по стъпките на Ботев, са се подготвяли за това с помощта на общинските и областните управи и гордо са съобщавали това. Ние се радваме на подкрепата на нашето училищно ръководство и лично на директорката Ивелина Георгиева, обясни преподавателят по история. 
За догодина - да е живот и здраве! - ще започнем да се отрано, зарекоха се преподавателите и гимназистите, които очакват и групата им да става по-многобройна.