„Българската жена, според мен, е една героиня. Тя трябва да е перфектната майка, перфектният бизнесмен. Трябва да е успешна, богата, да бъде красива, да се грижи за себе си достатъчно. И тя наистина успява да го направи, за което – поклон.“ Това каза пред БТА социоложката и писателка Мира Радева в навечерието на премиерата на нейната книга „Любовен роман“.
Изданието, централен образ в което е съвременната успяла жена, ще бъде представено тази вечер от 18:30 ч. в столична библиотека на булевард „Витоша“. След това авторката ще се срещне и с читатели в Пловдив, Варна и Бургас.
Пред БТА писателката коментира още, че настоящата политическа ситуация кореспондира с уводната част на „Любовен роман“. „Според мен, политическите неразбории, на които непрекъснато ставаме свидетели, не са характерни само за политическия живот. Те характеризират цялостно живота ни, защото ние сме за жалост слабо структурирано, да не кажа слабо развито, общество, което не се е научило да се договаря. А не се договаря, защото не изказва достатъчно. Не мисли върху думите, не мисли върху изразните си средства“, допълва тя.
Г-жо Радева, разкажете ни повече за книгата си „Любовен роман“, какво могат да очакват читателите?
- Знаете ли, тези последни събития, тази политическа суматоха някак си много се връзва с уводните думи на моя „Любовен роман“, в който започвам с идеята за значението на думите в живота ни. Думата е цял свят. Тя не просто съобщава информация. Тя отразява емоционално състояние и отношение. Според мен, политическите неразбории, на които непрекъснато ставаме свидетели, не са характерни само за политическия живот. Те характеризират цялостно живота ни, защото ние сме за жалост слабо структурирано, да не кажа слабо развито, общество, което не се е научило да се договаря. А не се договаря, защото не изказва достатъчно. Не мисли върху думите, не мисли върху изразните си средства. А когато не можеш да комуникираш ефективно, когато не можеш да изкажеш – дори ако щете и претенция – се стига до бой. Затова, без да искам, тази днешна ситуация изключително много ме връща към моя любовен роман, където аз говоря много за думите. За думите като обяснителен механизъм, за думите като отношение всъщност между хората. 
От моя роман хората могат да очакват една красива любовна история. Централният образ е на модерната жена. И нейните, бих казала, чистилища. Моята главна героиня на пръв поглед е една много успешна жена. Тя е телевизионен водещ, има семейство и деца и всичко изглежда перфектно. Но в така наречената „криза на средната възраст“, както я наричат психолозите, тя се чувства изключително самотна. 
Българската жена, според мен, е една героиня. Тя трябва да е перфектната майка, перфектният бизнесмен. Трябва да е успешна, богата, да бъде красива, да се грижи за себе си достатъчно. И тя наистина успява да го направи, за което – поклон. Обаче като го направиш, какво? Ти си разкъсван. Моят извод е, че когато ние сме толкова силни и толкова успешни като жени, обикновено смачкваме партньорите си. Защото те не могат да тичат толкова бързо на пистата като нас. Ние така сме научени от майките си. Винаги от нас много се е искало. Във всичко да успяваме, във всичко да сме перфектни – домакинство, кариера… И най-накрая жената има един хрантутник до себе си, от когото се отвращава.
В „Любовен роман“ има любовен триъгълник, обаче той не е класически такъв, в който главната героиня е страна. Тя по-скоро е център в този триъгълник. Романът разказва една година от живота на героинята и в тази година й се случват много шеметни събития. Тя се оказва в една сложна комбинация на отношения с трима мъже. Тя обича и тримата. Но това е различна любов. Едната е любовта по задължение. Трябва да го обича, защото той е баща на децата й, защото е част от дома й и защото просто е свикнала да живее с този човек. И както самата тя казва: „Аз отговарям за него“. Това е свръхвластната жена, която отговаря за него. Втората любов е шеметната любов, за която всяка една жена мечтае. Отново да е обект на желание от страна на един мъж. Историята е красива до един момент само защото след това настъпват много компликации. И третата любов, която всички най-много харесват, е тази на душите, на умовете. Това е всъщност платоническата любов. Една любов, в която душите им се сливат, но те не могат да бъдат едно цяло.
Романът е много любовен, но е написан като криминален, защото непрекъснато има една загадка вътре. Признавам си, не съм търсила специално този ефект, но сега вече си давам сметка. 
Много се притеснявах от мъжката реакция. Женската ми беше известна – жените се идентифицират с героинята. Всички жени, които са на кръстопът, обвиняват съпрузите си, че не правят това или онова, че са пасивни. Но рядко жените си даваме сметка, че тази пасивност на съвременните мъже – не всички я имат, разбира се – се дължи на нашата свръхактивност. И това е един изключително сложен баланс. Очаквах мъжете да не са много доволни от книгата, защото както казва майка ми: „Малко ги кълвеш мъжете“. Но противно на това трябва да призная, че съм получавала изключително позитивни реакции, дори още преди години. 
Кога се роди идеята за романа и какво Ви вдъхнови?
- Както казва Людмила Филипова, писателят и за риба да пише, пак ще пише за себе си. Тези преживявания в планината, които съм написала – аз непрекъснато преживявам такива, защото съм любител. Даже мога да кажа в аванс, че и следващият ми роман, който съм започнала вече, пак е на фона на високата планина и на фона на ходенето през планината. Когато ходиш през планината, ти имаш много време да осмислиш живота си. 
Чувствата и размислите на главната героиня със сигурност са моите. А относно кога се роди идеята за романа – това беше един много турбулентен период в моя живот, когато след 22-годишен брак, се разделих със съпруга си. Не мога да кажа, че всичко е точно така, както съм го описала, защото вероятно ако го бях написала точно така, както беше, нямаше да изглежда толкова красиво. В книгата ги има и елементите на художествена измислица. Дори да имат прототипи героите, не търсете 100-процентово съответствие, защото в крайна сметка може би те са плод и на моя измислица, защото съм искала да ги видя такива. Реалните образи може би не са същите, мислите им може би не са същите. 
Предстои представянето на книгата, както в София, така и в други градове. Защо решихте да направите това турне и каква ще е неговата програма?
- Признавам си, че когато преди седем години тръгнах да изграждам артистичния си път и с Александър Кипров направихме два спектакъла, при срещите ми с публиката из страната, които винаги са били фантастични, получавах въпроси за тази моя книга. Хората след спектаклите искаха повече да слушат да моите размисли, очевидно това ги интригуваше. Освен това миналата година загубих страшно много близки хора, при това на млада възраст. И си казах, че не разполагам с всичкото време на света. Моят баща беше писател. През целия си живот пишеше и издаде два разказа. Всичко му стои на трупчета. И дори аз не мога да го издам, честно казано, защото той толкова много е преработвал нещата си, такъв перфекционист е бил, че аз просто не знам откъде да започна. И в един момент си казах: „Дявол да го вземе, ти си абсолютно същата.“ Имам завършени неща. Освен романа, имам два пътеписа, имам една книга за футболното хулиганство, която е по-стара от романа. Тя е от 2000 г. Хората я цитират по ръкопис, защото не съм я издала. Така че си казах, че това е годината, в която аз трябва да си подредя нещата. Да ми излезе всичко, за да мога да се отдам на следващите си проекти. В ход са два проекта – единият, за който ви разказах – това е за моя любим маршрут Ком-Емине. Той не е пътепис, това е психологическа драма. И другият проект е свързан с любимата ми личност от по-близката история – това е Едит Пиаф. Искам да обясня на публика, че Едит Пиаф не е само певица с красив глас. Тя е интелектуалец и бих казала проводник на едни по-модерни идеи в една все още консервативна Европа.
Моята идея от самото начало беше да направим много срещи с публиката, защото усетих на моите спектакли, че хората искат да си говорят с мен и това е много мило. Това е голямо удовлетворение. До края на тази година съм решила да направя голямо турне и навсякъде, където мога, да отида. Засега програмата е сигурна за Пловдив (10 юни), Варна (23 юни) и Бургас (24 юни). И след това вече със сигурност Търново, Пазарджик и т.н. Програмата ще бъде поетапно обявявана в моята страница във Фейсбук.
Връщам Ви в началото на разговора ни, когато говорихте за думите и за тяхното значение. Ако трябва да опишем ситуацията в обществото ни днес с една дума, коя би била тя?
- Единствената дума, която ми идва наум, е лудост. Аз се опасявам, че тази нажежена национална атмосфера ще роди само чудовища. И много се страхувам за финансовото състояние на страната, и то не от вчера.