Европейската политика на сближаване трябва да създава нови възможности за преодоляване на регионалните дисбаланси в Европа и в самите държави членки. Това заяви държавният глава Румен Радев, който днес на „Дондуков“ 2 проведе среща с европейския комисар по сближаване и реформи Елиза Ферейра, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Двамата обсъдиха предизвикателствата пред регионите, свързани с климатичния и дигитален преход в рамките на Европейския съюз (ЕС), както и ефективното използване на европейските средства за постигане на справедлив преход към изграждане на зелена икономика.
Постигането на устойчиво развитие и социално и икономическо сближаване са невъзможни без равномерно разпределение на образователната и научно-изследователската инфраструктура между Западна и Източна Европа, подчерта Радев.
Инвестициите в развитието на човешкия капитал, образованието, обучението и квалификацията са много по-голямо предизвикателство от тези в усъвършенстването на транспортната инфраструктура, беше общата позиция по време на срещата. За да бъде засилен процесът на конвергенция е необходим баланс между инвестициите в инфраструктура и в областта на науката и образованието, както и да бъдат създадени критерии за управление на вложенията и отчета на резултатите, отбелязаха още Румен Радев и Елиза Ферейра.
Според президента Радев много от европейските страни са изправени пред демографски предизвикателства, което изисква целенасочени политики за повишаване на качеството на живот, особено в страните от Източна и Южна Европа.
„Не можем да продължим развитието си пълноценно, ако не се справим с демографските и регионални неравенства в самата България и не насочим усилията си за по-равномерно развитие на отделните български региони“, каза още държавният глава.  
Румен Радев и Елиза Ферейра обсъдиха и преходът към климатично неутрална икономика, който е сериозно предизвикателство за страната ни в социално и икономическо отношение. Държавният глава открои проектите за усъвършенстване на използването на възобновяеми енергийни източници у нас и за производството и износ на зелен водород от соларни мощности. Президентът подчерта и необходимостта от изработване на нова енергийна стратегия на България, която ясно да определи какви ще бъдат подходите за трансформация на електроцентралите, работещи с въглища, чието използване ще става все по-нерентабилно поради повишаващите се цени на парниковите емисии в ЕС.