На 12 и 19 юни Франция ще гласува на парламентарни избори.
Подкрепата за коалицията "Заедно" (Ensemble) на президента Еманюел Макрон спада, което повдига въпроса дали той ще спечели пълно мнозинство в законодателния орган.
Ето някои ключови факти за изборите.
 
ЗАЩО ФРАНЦИЯ ОТНОВО ГЛАСУВА
През април проевропейският центрист Макрон спечели втори мандат като президент на Франция. Това обаче не е достатъчно. За него е нужно да спечели и мнозинство в долната камара на парламента на изборите този месец, за да може да прокара реформаторския си дневен ред.
 
КАКВО ПРОГНОЗИРАТ СОЦИОЛОЗИТЕ
Доскоро проучванията за нагласите на избирателите сочеха, че партията Макрон и съюзниците ѝ, обединени в коалицията "Заедно", ще спечелят пълно мнозинство в 577-местното Национално събрание. През последните дни обаче това все повече е под въпрос.
Сега е набрала лявата коалиция, оглавявана от крайнолевия политик ветеран Жан-Люк Меланшон. Малко вероятно е Меланшон да спечели 289-те места, необходими за абсолютно мнозинство, но той може да получи достатъчно мандати, за да лиши от такова и президента.
 
ЗАЩО ВСИЧКО ТОВА Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ
За Макрон ще бъде голям неуспех, ако не се сдобие с абсолютно мнозинство. Това ще го принуди да разшири коалицията си, а колкото по-широка е една коалиция, толкова по-сложно става постигането на споразумения и прокарването на политически решения.
От друга страна, правителство на малцинството или коалиционно правителство ще бъде нещо необичайно за съвременна Франция. Петата република е създадена именно с цел да се избягват тежки и тромави коалиции.
Ако някоя опозиционна формация поднесе изненада и спечели мнозинство, Макрон ще трябва да назначи премиер от лагера на победителите, а това ще означава, че президентската институция ще бъде принудена да съжителства с правителство с различни от нейните политически възгледи.
При т. нар. "съжителство" (cohabitation) президентът ще продължи да има основната дума по външнополитическите въпроси, но оперативната политика до голяма степен ще отиде в ръцете на правителството.
 
КОЕ КОГА ЩЕ СЕ СЛУЧВА
Изборният ден е на 12 юни от 08:00 до 20:00 ч. В (едномандатните) избирателни райони, където никой претендент не получи на първия тур над 50 процента от гласовете, ще има балотаж на 19 юни, като право на участие в него ще има всеки кандидат, който е спечелил подкрепата на поне 12,5 процента от регистрираните избиратели.
Парламентарните избори са по-трудни за познаване от социолозите в сравнение с президентските, тъй като политическата динамика на различните места е различна, а това прави по-трудно да се предвиди кой ще спечели в национален план.
 
КАКВО Е РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА СИЛИТЕ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ
Допреди избирането на Макрон за президент през 2017 г. на френската политическа сцена господстваха две политически сили - лево- и десноцентристите. Пет години по-късно обаче политическите пластове вече са напълно разместени и тези две партии загубиха значение.
Формацията на Макрон и съюзниците ѝ се явяват под знамето на центристката коалиция "Заедно".
Меланшон обедини Френската социалистическа партия, Зелените и Френската комунистическа партия около своята политическа сила "Непокорна Франция" (La France Insoumise), което беше изненадваща консолидация на лявото пространство.
Оглавяваната от него коалиция Нов екологичен и социален народен съюз заема второто място в социологическите проучвания и се представи добре на предварителното гласуване в отвъдморските територии на Франция.
Консервативната партия "Републиканците" се бори за трета политическа сила в парламента. Макар и според предвижданията на социолозите да изостава с голяма разлика от лагера на Макрон и левицата, тя може да стане новият балансьор във френската политика, ако "Заедно" стане първа политическа сила, но без абсолютно мнозинство.
В проучванията преди първия тур крайнодесният Национален сбор (Rassemblement National) на Марин Льо Пен е трети по брой гласове, но отива на четвърто място по очакван брой депутати. (БТА)
(Владимир Сахатчиев)