Последните развития около връщането на Охридската архиепископия към канонично общение с другите православни църкви с решение на Вселенската патриаршия, както и действията на Сръбската патриаршия, която се опитва да постави въпроса за предоставяне на автокефалия, са били тема на вчерашното заседание на Постоянния св. Синод на Гръцката православна църква, съобщава „Катимерини“, като се позовава на съобщение на синода.
Гръцката православна църква изказва удовлетворение от начина, по който Фенер (Вселенската патриаршия) е подходил към въпроса, доколкото в решението си той е отговорил на очаквания на гръцкия клир и народ и не е използвал определението „Македония“ и производните му. Вместо това е избран терминът „Охридска архиепископия“. Постоянният св. Синод изразява задоволство и от ясното споменаване от Вселенската патриаршия на границите на Охридската архиепископия, с което се отговаря на евентуални иредентистки амбиции.
В същия смисъл гръцкият Св. Синод изразява сериозни възражения и резерви към действията на Сръбската патриаршия. Резервите на Гръцката църква са на три равнища: към използването на термина „Македонска православна църква“ от Сръбската патриаршия, към споменаването на „диаспора“ на Охридската архиепископия, което съдържа в себе си идеята за иредентизъм, и към възможността за предоставяне на автокефалия от Сръбската патриаршия, доколкото според гръцкия синод „единствено компетентна за предоставя автокефалия е Всесветата Вселенска патриаршия“.
„Накрая, Светият синод (на Гръцката църква) пожелава на йерархията на Светата Охридска архиепископия, водена от почитаемия архиепископ г-н Стефан, да използва конструктивно завръщането си в църковното общение и вдигането на схизмата, като избягва по-стари етнофилетични претенции, които освен това са осъдени от целия православен свят като ерес от Светия и Велик събор в Константинопол през 1872 г.“, подчертава св. Синод на Гръцката православна църква.
Цариградският събор от 1872 г. е свикан по повод на обявяването на независимостта на Българската екзархия. На него екзархията е обявена за схизматична, а образуването на църковни йерархии на етнически признак е обявено за ерес, наречена „етнофилетизъм“.