Научният семинар “Завръщането на Борис Йоцов” събра литературни историци, литературоведи, културолози, българисти и слависти в зала “Марин Дринов” на Българската академия на науките (БАН). 
Форумът е заключителна част от дейностите по проекта, ръководен от проф. дфн. Румяна Дамянова от Института за литература, “Българският литературен пантеон и славянският свят в научното наследство на Борис Йоцов: реконструкция на идеите”. Организатор на събитието е Институтът за литература при БАН.
Докладите в него представят професора по славянски литератури Борис Йоцов като учен славист, критик, литературовед, редактор на сп. “Родина”, поет; разполагат българската славистика в контекста на славянското литературознание и езикознание; изследват езика на проф. Йоцов като илюстрация за развитието на академичния български език през 20-те и 30-те години на ХХ век. 
Доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар на направление “Културноисторическо наследство и национална идентичност” в БАН отбелязва, че проектът осъществен от екипа на проф. Румяна Дамянова им е позволил да изпитат духовен катарзис от това, че нацията ни има памет. Според нея проектът показва, че като изследователи и литературни историци могат да провокират обществото да извърши покаяние към онези личности, които бяха обречени на забрава - тяхното дело, тяхното име, това, което те безкористно и всеотдайно бяха направили за нас, за българската държава, за българската наука. Тя напомни трагичната съдба на Борис Йоцов, убит на 1 февруари 1945 г. без съд и присъда, само защото е бил министър и то на народното просвещение в кабинета на своя добър приятел и колега - Богдан Филов.
Според нея семинарът дава друга перспектива, прави преглед на делото на Йоцов през друга оптика - научната, историческата, литературоведската. Борис Йоцов е едно от големите имена в българската литературна история и славистиката на ХХ в. Книгите с неговите студии, статии, рецензии, предговори, обемните му изследвания, които ще бъдат издадени в рамките на проекта, анотираната библиография, ще дадат възможност този изключителен интелектуалец да бъде преоткрит след дълги години на наложена забрана  и забрава, посочи Трайкова. По думите ѝ творчеството на Борис Йоцов е културно богатство, то носи познание, превръща се в смислопораждаща се банка от много идеи, провокира дискусии и размисъл. Запознаването с неговите десетки и десетки студии и статии върху Българското възраждане очертават профила на изследовател, преосмислил спецификата на родното през оптиката на европейското, като културен контекст. Тя отбеляза още, че той е осъществил продуктивен синтез между документалните факти и модерните концепции на европейската наука. Борис Йоцов анализира проблемите на Възраждането не в тяхната затвореност и ограниченост, а в тяхната динамична променливост и пълнота - историческа, литературоведска, културологична, психологическа, социално-политическа. Той създава собствен изследователски почерк, отличаващ се с богата ерудираност, солидна историко-филологическа подготвеност и оригинални изследователски подходи, каза още доц. Трайкова.
Проф. дфн Румяна Дамянова, ръководител на научния проект, отбеляза, че са направили опит да погледнат от друга гледна точка към неговото творчество. Борис Йоцов е непознат за немалка част от хуманитарната колегия. Прекършената му лична съдба, осъждането от Народния съд и разстрела през 1945 г., отрязва нейния път в хуманитаристиката на ХХ в. Борис Йоцов има немалко по обем, но разпиляно в отделни публикации, списания и вестници научно творчество, каза тя. По думите ѝ има няколко насоки, които доминират в неговото научно дело - проучва авторите и творбите на Българското възраждане, наблюдава пътя и изявите на писателите от края на ХIХ в. и първите половина на ХХ в., много усилия и време отделя за славянските автори и творби. Проследявайки наслагването на идеи и творчески реализации, като историк на литературата в немалка част от научното си дело, развило се през първата половина на ХХ в., той се изявява и като прецизен литературен критик, който реагира на актуалните въпроси на деня, следи творчески процеси, наблюдава явления и пише отзиви за новоизлезли книги, на които често реагира с полемичен дух. Тя отбеляза ползотворния престой на учения в Чехия, където разширява своя кръгозор, учи се от големите слависти, усвоява един по-различен поглед към литературните факти и явления и го пренася и върху заниманията си с авторите от българския ХIХ в. 
Проф. Дамянова посочи, че при подготовката на томовете със съчиненията на Йоцов в научните коментари се стремят към пълно представяне на авторите, които споменава, коментират отделни негови тези, обръщат внимание на неговите концепции и наблюдения. Четенето на творбите на Йоцов е научно предизвикателство, отбеляза тя. Определено може да се каже, че творбите му, посветени на Българското възраждане и на новата българска литература изграждат типология на българския национален характер, посочи тя.
Проф. д-р Михаил Неделчев каза, че проектът за реконструкция на идеите на проф. Борис Йоцов има две основни съставки - за българския литературен пантеон и за славянския свят. Трябва да ги свържем в единен културологически литературно-исторически сюжет, защото именно така можем да обхванем и обозрем научното наследство на проф. Йоцов в неговото истинско единство, отбеляза Неделчев. При него става въпрос за такъв тип единство на творческите осъществявания, при което тези два дяла наистина взаимно се осмислят, допълват, проникват един в други, конвертират, каза още ученият. По думите му проф. Борис Йоцов разширява представите ни за световете на славянството като включва в нашето полезрение спомените за делата на учени и политически дейци и от кръговете на тъй наречените австрийски славяни. Той събужда за нов живот геополитически схеми и културни нагласи, при това без какъвто и да е наивен ретроутопизъм, без опростяване на сложни и често конфликтни взаимоотношения на привърженици на сякаш една и съща кауза, каза още Неделчев.
В рамките на семинара беше представен документалният филм „Завръщането на Борис Йоцов”, който разказва за съдбата на учения и за работата на съвременните литературоведи и литературни историци по реконструкцията на неговото творчество. Режисьорът Людмил Августинов с множество документи и интересен снимков материал съставя филмовия разказ за динамичния живот на дългогодишния професор по литература от Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
В края на филма Трайкова благодари на създателите му, на участниците в него, на сътрудниците и на целия основен екип. Този филм за мен беше едно пречистване, едно покаяние. Той ми възвърна не само усещането за почит, за памет за Борис Йоцов, каза тя и добави, че лентата ни прави съпричастни към неговото научно и интелектуално наследство, прави ни част от него. Според нея филмът е очертал пътя, по който би трябвало да продължат да работят.
Борис Йоцов (1894 - 1945) е член на БАН, на Българо-чехословашката взаимност, на Дружеството на руските писатели и публицисти, подпредседател на Славянското дружество в България, ръководител на катедра “Славянска филология” в Софийския университет, директор на Народния театър, министър на народното просвещение. Автор е на обемни студии за Паисий Хилендарски, д-р Петър Берон, Любен Каравелов, Петко Славейков, Нешо Бончев и др. Негови публикации в научния печат от 20-те и 30-те години променят представата за автори и творби и разширяват интелектуалния и културен кръгозор, през който те се възприемат. 
Проф. Йоцов е фигура със знаково присъствие в българския духовен живот, което десетилетия след смъртта му остава подминавано. Проектът “Българският литературен пантеон и славянският свят в научното наследство на Борис Йоцов: реконструкция на идеите” възстановява научното наследство на професора и възвръща паметта за творческата участ и житейската драма на един от най-значимите изследователи на българската литература, на славянството и на славянската словесност.