Общо 48% от мениджърите и едва 26,4% от работниците отговарят с „напълно“ на въпрос мислите ли, че са предприети достатъчно мерки за предотвратяване и реагиране на сексуален тормоз във вашата организация. Това показват данни от проведено сред служители и работодатели проучване по проекта “TEAMWORK” - европейска инициатива, която се стреми да засили борбата срещу сексуалното насилие на работното място. България е част от инициативата. 
Данните бяха представени от заместник-директора на Институтът за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова по време на конференция на тема „Нулева толерантност към тормоза и насилието на работното място“. Тя подчерта, че при липса на превенция факторите за сексуален тормоз ще продължат да се разпространяват. 
Факторите, които провокират сексуалния тормоз, са разделени на личностни и организационни – конкретни политики и процедури в това направление. Около 40% от анкетираните казват, че липсва реакция и емпатия от страна на хората от обкръжението им. В България съществува народопсихологията да се вменява вина на жертвата, допълни Иванова. Тя отбеляза, че жертвите често таят в себе си мъката и проблема.
След подобен инцидент на работното място около една трета отговарят, че работят под стрес и напрежение, а една четвърт от тях са напуснали работа. Текучеството на персонал се увеличава вследствие на подобен инцидент, коментира Иванова. Според нея мениджърите са наясно, че отговорността за решението при докладване на сексуален тормоз, трябва да се поеме от работодателя. Според проучването 50% от мениджърите приемат сексуалния тормоз на работното място като личен проблем.
Според 32% от анкетираните, ако жертвата на сексуален тормоз в тяхната фирма се опълчи, ще се стигне до психологическо насилие. 20% вярват, че това ще лиши жертвата от повишаване в кариерата, а според 16.8% резултатът ще бъде по-сложни или трудни задачи за жертвата. Респондентите се страхуват от репресии и затова не докладват за тези случаи, отбеляза Иванова. 12% от запитаните смятат, че опълчването на сексуалното насилие ще доведе до предлагане на друга нежелана длъжност, а 28,8% са на мнение, че това ще създаде враждебна среда. 
Сексуалният тормоз допринася за ръст в разликата в заплащането между половете, каза Станимира Хаджимитова, ръководител на проект „TEAMWORK”. По думите ѝ „началните“ или последващите разходи за сексуален тормоз са сериозни за работещите на нископлатени работни места. Загубата на ценни пенсионни и здравноосигурителни обезщетения са чести последици от сексуалния тормоз и отмъщение на работното място, допълни тя.
Насилието, дискриминацията, тормозът са част от нарушенията на човешките и трудовите права, каза председателят на Федерацията на независимите синдикати в земеделието Валентина Васильонова. По думите ѝ процентът на насилие и тормоз в сектора земеделие е висок.
Сезонните работници са заети на временни трудови договори и тяхната работа е частично покрита от нормите на законодателство, допълни Васильонова. Тя подчерта ролята на трансграничната солидарност при превенцията на насилието на работното място. Работата на всички заинтересовани играчи на национално и наднационално ниво е ключова, защото проблемът е наднационален, крос-културен и крос-секторен, отбеляза Васильонова.
В хода на дискусията доверените лица на КАУФЛАНД България разказаха за своя опит за осигуряване на благоприятна и позитивна работна среда. Дейностите им са свързани с навременно разпознаване на конфликтите и оказване подкрепа и съдействие при домашно насилие, пристрастяване, стрес. Експертите от компанията са разработили свой етичен кодекс за работа при случаи на тормоз на работното място, който включва забрана на всяка форма на дискриминация, осигуряване на равни възможности и достъп до доверен адвокат. 
Събитието е организирано от Центъра за развитие на устойчиви общности (ЦРУО), съвместно с Фондация Фридрих Еберт България.