Експонат на юни на Националния археологически музей е сребърна обеца във форма на цвете, която е от третото хилядолетие пр. Хр. Това информират от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) на своята интернет страница.
Накитът може да бъде видян в зала "Праистория" на постоянната експозиция. Украшението е случайна находка от района на Шумен, Североизточна България. Обецата наподобява четири листа от маслина (Oliva sativa) или олеандър (Nerium oleander), всяко листенце е украсено с по една надлъжна релефна линия. Единият край на всяко листо е прикрепен към сферично топче. От него излиза извита плътна тел с кръгло напречно сечение, заострено в единия край.
Само още едно познато украшение от трето хилядолетие пр. Хр. има подобна форма – златна обеца от ранноминойската гробница на остров Мохлос, близо до Крит (Археологически музей – Хераклион). Минойският накит има златни листа, украсени в техниката репусе (repoussé). Листата са прикрепени към сребърна игла. Флоралните мотиви са характерен символ на ранноминойските ювелирни школи. Местните критски майстори са изобразявали елементи от критската природа.
Украшението тип „Мохлос”, открито в района на Шумен, може да се разглежда като пряк импорт от о. Крит, вероятно индикиращ търговски път от Крит до Долен Дунав/Трансилвания през вътрешността на Източна Тракия, смятат учените.
Специалистите отбелязват, че третото хилядолетие пр. Хр. е определяно като време на креативност, разцвет на артистичното развитие, обмен на суровини, идеи, технологии, време на далечна търговия и контакти. Всички тези фактори оказват въздействие върху появата на цивилизациите и развитието на ювелирното производство. Интензивните археологически разкопки и проучвания, осъществени от българските археолози, свидетелстват, че днешните български земи имат свое място в междурегионалните културни контакти и взаимодействия, посочват от НАИМ-БАН.