Преди две години редовен и верен читател на „Утро“ се обади гневно но телефона в спортния отдел.
„Как може да сте толкова черногледи? Националният отбор по футбол се нуждае от подкрепа, а не от критика“, ядосано каза човекът.
Хубаво, поговорихме си.
И го уверихме, че винаги сме били за този тим, но след катастрофата срещу Грузия с 2:5 на „Хювефарма Арена“ в Разград няма как да замълчим. При това далеч не бием камбаната за първи път и дори предрекохме преди няколко месеца, че някога България ще се озове някога в семейството на тоталните футболни джуджета. Е, познахме, за съжаление.
А и фактите, според решението на УЕФА, го показват - страната ни бе пратена при слабаците в група „С“ от турнира Лига на нациите -  със Северна Македония, Грузия и Гибралтар.
За сведение - Гибралтар е с площ от... 6,8 квадратни километра, долу-горе колкото землището на Сливо поле, и с население от малко над 33 000 души! Понякога го наричат просто Скалата.
Оптимистичният план на селекционера Ясен Петров бе първото място с бой над „братовчедите“ от Югозапад, две победи срещу „слънчевите“ грузинци и „тренировъчни“ мачове срещу островитяните. После - напред и нагоре! Щото създал хубав колектив и момчетата се обичали като братя.
Северна Македония ни разказа играта при това 1:1 в Разград. Честно казано, 
аха да паднем геройски, но извадихме късмет
Но Ясен, облечен като актьор в уестърн /браво за стайлинга!/, каза, че сме се опитали да играем футбол и че истината щяла да се види срещу Грузия. Разучил съперника от „А“ до „Я“.
А истината направо изригна като вчерашното буреносно и дъждовно небе над Русе.
Пратениците на Тбилиси ни смачкаха. Сякаш провеждаха учебна игра наредени като манекени  футболисти в бяло. Не че са кой знае какви играчи - просто знаеха какво да правят и ако малко имаха повече шанс, щяха да ни съсипят до 2:7, 2:8. Най-малко.
И нашите правиха нещо, но явно не знаеха какво точно.
Но Петров имаше обяснения дни по-рано: „Ами, Атанас Илиев е резерва в „Асколи“, така е и с Георги Минчев в „Рига“. Нямат игрова практика“.
Забрави да спомене, че братята Петко и Андрея Христови - любимците на слависткия гуру Венцеслав Стефанов, също играят от дъжд на вятър. Че тези двамата са в националния отбор с лобито на Чичо Венци, няма съмнение.
Да не говорим за вратаря Николай Михайлов, когото Петър Хубчев, като старши треньор на „Левски“, държеше трайно на пейката. И си плати.
Но Ники излезе на терена в Разград с капитанската лента. Зер, Яската трябва да се представи задължително по наколенки пред таткото на БГ футбола от 2006 година насам Борислав Михайлов.
Петров повтаря - колкото и тъжно да звучи - не кого да е, а Тодор Живков!
„Няма матриал. Кво ще направиш без матриал“, казваше бившият Първи.
Няма.
А кой е виновен, че няма матриал?
Само една институция и тя се казва БФС.
„Футболистите от националния отбор имат база и условия за подготовка от птиче мляко“, каза в събота, близък до „Утро“ източник, добре запознат с българските футболни дебри.
А защо тогава не се получава и сме на опашката далеч след Румъния, Сърбия, Хърватска, Гърция, Босна и Херцеговина, дори Косово! А вече и след Северна Македония.
Както се пошегува горчиво един приятел - дано да се паднем с гвардейците на Ватикана, че да ги бием!
Защо ли?
Защото - първо, българското първенство е корумпирано. И децата знаят вече кой съдия къде ще бъде пратен, за да помогне на съответния „правилен“ отбор!
Второ - дори и да се оправдаваме с факта, че няма как да ограничим прилива на чужденци като страна, членка на ЕС, не даваме път на български играчи. Тях просто не ги броим за живи.
Трето - малкото останали все още в страната ни нелоши по принцип специалисти не виждат по-далеч от носа си. С изключение на Станимир Стоилов те знаят и могат всичко. 
От „всичкологията“ им и натиска на клубните босове да градят състави по схващанията на тези, които дават парите, резултатът е едно голямо нищо.
Четвърто - българските футболисти са толкова зле с кондицията, че грузинците ги надбягваха с лекота. Но няма как да е иначе, след като в Ефбет Лига те бутат в гърба и някои мачове са ти предрешени преди услужливия първи сигнал на съдиите.
Днес няма играч от „Лудогорец“, ЦСКА и „Левски“, който да е готов за националния отбор на средноевропейско ниво
Щото - и без това - българи в тези тимове липсват.
Десподов е звезда в Разград, но срещу Грузия бе по-тих от водата. Филип Кръстев, „голямото“ откритие на „Герена“, дошъл под наем уж през „Манчестър Сити“, бе сянка срещу Македония, Иван Турицов направи две брутални грешки срещу Грузия - изпусна човека си за 1:3, а после предизвика тъпа дузпа за 1:4! И то само заради едно - липса на тактическа култура и физика.
Да не говорим за прословутите братя Христови, които тичаха като извадени от резерва танкове Т34! Централни защитници, които не знаеха къде се намират. Тромави, тежки, разпиляни, неадекватни.
А „техничаря“ Тодор Неделев! Харесал си човекът едно пространство като носна кърпичка и оттам цъка дълги пасове на крак. „Чираците“ - Ивайло Чочев и Георги Миланов, да тичат като изоглавени, защото пловдивчанинът не бил свикнал да играе в защита.
Експериментът пък с ляв бек като Едисон Йорданов бе абсолютен провал. Играло момчето в школите по Германия и ето го - национал! Да викнем тогава някой си Кун Теменужков, който тренираше в „Барселона“. Само че и Кун се загуби от радарите!
Направихме си труда да надникнем във форумите на водещи спортни сайтове. Нали няма да ви изненадаме, ако ви кажем, че 99 процента от мненията обругаваха жестоко шефа на БФС Борислав Михайлов, вицепрезидента Йордан Лучков и цялата камарила, която обещава разцвет на футбола вече толкова години! Настроенията са пределно  крайни и толкова вулгарни, че не е удобно да ги цитираме.
Да си спомним само, че тази клика похарчи с лекота известни имена като назначени и уволнени безпардонно национални селекционери. Димитър Пенев - 2007 година, Пламен Марков, Стойчо Младенов, Станимир Стоилов, Лотар Матеус, Любо Пенев, Ивайло Петев, Красимир Балъков, Георги Дерменджиев, Петър Хубчев,  Пропускаме ли някого?
Все те виновни, а Изпълкомът - в бяло!
Върхът на наглостта бе включването на Йордан Лечков на полувремето срещу Грузия. Класата била различна, констатира корифеят от Сливен, където дори няма отбор от Трета лига. И играчите се бояли от топката. Пък, виж ти, Лечков също не харесвал спортния министър, щото нарекъл Борислав Михайлов „репутационно дъно“.
Ами, дръжте се, г-н Лечков, все така бойко ръка за ръка и вярвайте, че след като сте осигурили условия за подготовка, модерни хотели, храна и екипи за националите, сте си свършили работата!
Сега се облегнете временно върху рамото на Георги Иванов-Гонзо и се молете да бием сливополския Гибралтар.
Щото после - ако УЕФА все пак се смили, може да прати националния отбор наистина в измислена група с гвардейците от Ватикана.