Изборите по света са възприемани като по-скоро свободни и честни. Властта по света обаче не е докрай припозната като отговаряща на волята на народа. Това сочат данни от от последното глобално изследване "Гласът на хората“, проведено от световната Асоциация "Галъп интернешънъл“ в навечерието на 2022 г., съобщават от социологическата агенция.
Изследването за демокрацията покрива 45 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани – които представляват около две трети от световното население. Данните са отпреди войната в Украйна, но са принципно актуални – доколкото засягат фундаментални въпроси, се казва в информацията. А и доколкото в много страни, особено в Украйна и Русия, войната означава и извънредно състояние на масовото съзнание, то меродавни за традиционните обществени нагласи в тези страни са именно данните от времената преди военните действия. 42 процента от изследваните в световен мащаб са по-скоро съгласни или силно съгласни, че държавата им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите обаче не считат управлението за достатъчно демократично. Делът на тези, които не могат да преценят дали държавата им се управлява демократично, е минимален.
Когато става дума за избори, резултатите са малко по-оптимистични – около половината от участниците в изследването по света по-скоро се съгласяват или даже съвсем се съгласяват, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и честни, а малко над 40 на сто не се съгласяват. Отново делът на колебаещите се е минимален - пет процента.
Индия и Азия (особено източните части на континента) изпъкват сред регионите и големите държави с най-голяма увереност, че управлението им е според волята на хората, показва проучването. 64 на сто от респондентите в Индия и малко над половината от изследваните в Източна Азия са съгласни или даже силно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа.
Най-изразено недоволство от демократичността на управлението на регионално ниво и ниво големи нации изразяват в Русия, Европа, САЩ и Латинска Америка.
Хората във Виетнам (84 на сто) са съгласни или силно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа), Гана (81 на сто), Азербайджан (77 на сто), Албания (76 на сто) и Косово (73 процента). 
Обратно, гражданите на Босна и Херцеговина (92 на сто), са несъгласни или силно несъгласни, когато стана дума, че страната им се управлява според народната воля, Румъния (80 процента), България (77 на сто), Колумбия и Нигерия (и в двете държави 76 процента) и Украйна (73 на сто).
Малко над половината от изследваните по света смятат, че изборите в тяхната държава са свободни и честни, 43 процента са на обратното мнение, а пет процента не могат да формират мнение.
Сред големите нации и региони отново в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната държава с дял от 73 на сто утвърдителни отговори. Следват ЕС и САЩ. Най-много съмнения относно честността на вота има в Русия (59 на сто), Близкия Изток (51 процента) и европейските държави, извън ЕС (52 на  сто).
Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите са в Гана (85 на сто), Азербайджан (78 процента), Индонезия и Виетнам (77 на сто и на двете места), Косово (76 процента) и Чехия (75  на сто).
В Босна и Херцеговина (90 процента са несъгласни или твърдо несъгласни с твърдението, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82 на сто), Албания (70 процента), Колумбия (67 на с сто. България, Ирак и Румъния (65 процента във всяка от страните) изразяват в най-голяма степен загриженост относно изборите в своята държава, според анализа на "Галъп интернешънъл". 
Според Индекса "Гласът на хората“  34 процента от изследваните по света намират, че живеят в условия на силна демокрация, 35 процента - в условия на слаба демокрация. Една четвърт от запитаните посочват, че живеят в държава, в която поне едно от условията за силна демокрация не е осъществено, т.е. статусът е смесен.
"Имайки предвид, първо, че сред повече от една четвърт от населението на света (Китай, много държави от Близкия изток и някои в Африка) изследователите не могат да проведат свободни и независими изследвания на обществените нагласи, и, второ – че повече от една трета от гласоподавателите в страни, приемани за демократични, вярват, че демокрацията не функционира правилно, то можем да заключим, че живеем в свят, в който демокрацията не преобладава, казва Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация "Галъп интернешънъл“, цитиран в информацията.
Данните от изследването сочат, че множеството избори през миналата година у нас не са оставили българите с впечатлението за повече демокрация - 17 процента изказват съгласие с твърдението, че страната се управлява според волята на народа, а 77 на сто отговарят отрицателно.
Що се отнася до усещането за свободни и честни избори оценката на българите изглежда е по-благосклонна, макар и отново обществото ни да е сред най-критичните - 22 на сто от запитаните смятат, че изборите у нас са свободни и честни, а 65 процента са на обратното мнение.
Следва все пак да се добави, че проведените три поредни парламентарни избори в нашата страна миналата година, съпроводени от неколкократни промени в Изборния кодекс, вероятно са оказали допълнително влияние за негативните нагласи у нас, посочват от социологическата агенция.  Но и без политическата нестабилност в страната ни през 2021 г. Индексът на демокрацията на световната асоциация "Галъп интернешънъл“ традиционно отрежда позиция на България в по-скоро негативния край на скалата. Тази година 13 процента от българите смятат, че живеем в условия на силна демокрация, за 12 на сто страната ни не отговаря на едно от условията за демократичност, а близо две трети намират нивото на демокрацията у нас за слабо.
 Методология: Данните са част от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света
Региони: ЕС Общо + Швейцария – включва ЕС Изток и ЕС Запад и ШвейцарияЕС Запад + Швейцария – Австрия, Германия, Италия, Испания, Обединено кралство и ШвейцарияЕС Изток – България, Чехия, Полша, РумънияЕвропейски държави извън ЕС – Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Молдова, Сърбия, УкрайнаЛатинска Америка – Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, ПеруБлизък изток – Ирак, Йордания, ПалестинаИзточна Азия – Хонконг, Индонезия, Япония, Малайзия, Република Корея, Тайланд, ВиетнамЗападна Азия – Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Пакистан, ТурцияАфрика – Нигерия, Гана, Кения