Дания ще се присъедини към отбранителната политика на Европейския съюз след референдум в сряда, показват окончателните резултати от вота, което е най-новата промяна сред скандинавските страни за задълбочаване на връзките в областта на отбраната в отговор на нахлуването на Русия в Украйна, констатира Ройтерс.
Дания е единственият член на ЕС, който не е част от политиката за отбрана и сигурност на блока. Проведеният референдум отбелязва първия път, когато правителство успява да премахне едно от няколкото изключения, осигурени на референдума от 1993 г. за Договора от Маастрихт.
Окончателните резултати показаха, че почти 67 процента от гласоподавателите са подкрепили отманята на изключването на страната от така наречената Политика на обща сигурност и отбрана на ЕС (ПОСО), което беше най-голямата регистрирана подкрепа за подкрепа в Дания на референдум по въпрос от политиката на ЕС.
Около 33 процента от гласувалите датчани се обявиха против.
Гласуването за премахване на непричастността на датчаните към отбранителната политика на Евросъюза е победа за привържениците на по-широкото сътрудничество с ЕС, докато тези, които са против, твърдят, че пактът за отбрана на ЕС е обременен от бюрокрация и че участието на Дания във военни операции на ЕС ще струва твърде скъпо. По данни на ЦРУ от 2021 г. датските въоръжени сили имат 17 000 души активен личен състав (9000 души пехота, 3000 души във ВМС, 3000 души във ВВС, 2000 души имат други задачи). Военният бюджет на страната през 2021 г. е 1,4 процента от БВП и е над 5,2 млрд. долара.
"Изпратихме сигнал до нашите съюзници в НАТО, в Европа. Изпратихме и ясен сигнал на (руския президент Владимир) Путин", заяви премиерката Мете Фредериксен, след като повечето гласове бяха преброени.
"Когато Путин нахлуе в свободна и независима страна, когато Путин заплашва мира и стабилността, всички ние сближаваме още повече един с друг", каза Фредериксен.
"Когато на нашия континент отново има война, тогава не можеш да бъдеш неутрален“, допълни Фредериксен в реч след излизането на резултатите от референдума, посочва „Политико“. Датската премиерка отбеляза, че веднага към Копенхаген са заваляли послания от нейни колеги от чужбина, приветстващи резултата. 
Едно от тях беше на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която заяви в Tуитър, че приветства "силното послание за ангажираност към нашата обща сигурност, изпратено от датския народ днес", и добави, че както Дания, така и ЕС ще "извлекат полза от това решение". 
Въпреки че резултатът от референдума няма да има големи практически последствия за Европейския съюз, на него се гледа позитивно в Брюксел, цитира Ройтерс Кристин Нисен, изследователка в Датския институт за международни изследвания. "Това е част от общата тенденция в момента на сближаване на страните", каза Нисен.
Промяната в Европа заради инвазията на Русия е все по-осезаема
През май Швеция и Финландия направиха исторически промени в политиката си и решиха да кандидатстват за членство в НАТО. Това ще бъде разгледано на среща на върха този месец. Отделно от референдума правителството и основните парламентарни партии се споразумяха да увеличат бюджета за отбрана на Дания, докато той достигне 2 процента от БВП до 2033 г., в съответствие с целта на НАТО. Германия също рязко промени политиката си в областта на отбраната и прие решение за истински взрив на разходите си за отбрана – 100 милиарда евро.
Дания е един от основателите на НАТО, но не от скоро САЩ, които са най-голямата военна сила в алианса, настояват европейските съюзници да поемат по-голяма отговорност за собствените си сигурност.
"Съединените щати го казаха много ясно. Мисля, че има смисъл да бъдем част от това сътрудничество, вместо постоянно да се надяваме САЩ да дойдат", каза лидерът на Консервативната народна партия Сьорен Папе Поулсен.
В рамките на ПОСО Дания ще може да участва в съвместни военни операции, като тези в Сомалия, Мали и Босна и Херцеговина, и да си сътрудничи при придобиването на съвместни военни способности. 
Отпадането на стоенето встрани от ПОСО бележи сериозна промяна на политическата сцена в Дания, доколкото то беше подкрепено от социалдемократическото правителство и девет други партии. Само три партии застанаха зад запазването на възможността за изолация  - две от крайната десница и една от крайната левица, отбелязват коментатори.
Този ход е прекъсване на дългогодишния датски скептицизъм по отношение на по-нататъшната европейска интеграция, отбелязва „Политико“. Въпреки че Дания е голям поддръжник на единния пазар и по-нататъшното икономическо сътрудничество, страната е силно скептична, когато става въпрос за повече решения на ЕС, като на два предишни референдума гласува за запазване на изключването си по отношение на единната валута, правосъдието и вътрешните работи. 
Основният ефект от отпадането на отказа ще бъде, че датските служители ще могат да останат в залата, когато колегите им от ЕС обсъждат теми, свързани с отбраната, а датските сили ще могат да участват във военни операции на ЕС, посочва Асошиейтед прес.
Това ще бъде първият случай, в който едно от четирите датски изключения от Договора от Маастрихт, който положи основите на политическия и икономическия съюз, се отменя от избирателите в Дания.
Макар и да е сред страните основателки на НАТО, Дания остана встрани от усилията на ЕС да изгради обща политика за сигурност и отбрана успоредно с трансатлантическия военен съюз. В продължение на десетилетия Европа е била източник на спорове в Дания. През 1992 г. гласоподавателите осуетиха плановете за превръщане на европейската структура в съюз, като отхвърлиха Договора от Маастрихт на фона на широко разпространената опозиция срещу федерално европейско правителство, което би могло да ограничи суверенитета на отделните държави. На срещата на върха на ЕС в Единбург, Шотландия, по-късно същата година европейските лидери се споразумяха за текст с адаптирани разпоредби, който позволява на датчаните да ратифицират преработен договор с четири изключения за тях. Това позволи на датчаните да не участват в параграфа да европейско гражданство,  правосъдието и вътрешните работи, паричния съюз, който позволяваше на датчаните да не се възползват от еврото и да запазят кроната, и отбраната.
По последният пункт референдумът донесе промяна. Ако една от целите на „специалната военна операция“ на Путин беше „демилитаризация“ на Украйна, то бумерангът на ответната реакция на европейските страни вече се връща към Москва. И засега не изглежда, че в Кремъл ще намерят лек срещу късогледството си в дългосрочен геополитически план.