Да изработиш сам глинен съд на крачно грънчарско колело, да усетиш как глината се подчинява на ръцете ти, придобива формата, която си пожелал – до това имаха възможността да се докоснат плевенчани на различна възраст чрез майстор Захари Иванов. Той гостува в Плевен по покана на Народно читалище "Съгласие 1869" и отвори, макар и за ден, свое ателие във фоайето на културния институт.  
"За мен грънчарството е осмисляне на скромното ми съществуване, емоция, всичко", каза пред БТА майстор Захари, който се занимава с точене на глинени съдове малко повече от 20 години. И, както всеки занаят, и този има своите тайни, но "с малко повече воля, търпение и любов, към това което правиш, ги разкриваш, поне едната част. И занаятът тогава вече става твой и осмисля съществуването ти".
Майстор Захари е показал чрез уроци на повече от 2000 души как да изработят сами глинен съд. "Виждах интереса към керамиката и реших малкото знания, които имам, да ги предам на хората, поискали да се занимават с грънчарството дори само като хоби", казва майсторът.
По думите му под неговите напътствия и помощ, с малко упорство, учениците му успяват за около 14 часа да изработят сами на грънчарско колело ваза или саксия. 
Най-трудният за ваене съд все още му предстои
"Всеки, който завършва в Троян средното си образование в училището по приложни изкуства, трябваше да направи стомна, направиш ли я – показваш, че си придобил прилични знания", разказва грънчарят. И добавя, че се надява най-трудният за изработка съд тепърва да му предстои и "да го направя към 90-ата си годишнина, защото иначе какво ще ме предизвиква, трябва да има нещо, което да ме кара да вървя напред".
Скромно и без да се замисля, Захари казва, че не се счита за майстор. "Вики (бел. авт. Виктория Бешлийска) ме нарече майстор, аз не се считам за такъв. Обичам да работя с глина, да въвеждам хората в друг свят. Докосвайки се до глината те имат своите преживявания, своите емоции и това ме зарежда. Когато остана сам в ателието си, мисля върху други мои идеи, които искам да развивам", обяснява грънчарят. 
Въпреки че е възпитаник на Троянската керамична школа, Захари Иванов е "влюбен", както сам той казва, в бусинската керамика. Именно нейните майстори, съхранили вековни традиции, вдъхновяват писателката Виктория Бешлийска за сюжета на романа ѝ "Глина". Един от съдовете, които прави героят от романа майстор Велико, е "дяволската стомна". Правил съм я не един път, разкрива Захари. Работейки със семейството на Стефка и Сашо от Бусинци, съм точил много такива стомни по поръчка за техни клиенти, допълва той. Захари Иванов казва, че Бусинската керамична школа е една съкровищница и от нея черпи идеи, сили, вдъхновение. 
Чрез изкуството може да се помага
Когато започва войната в Украйна и първите бежанци вече са на границата на България, Захари Иванов решава да помогне. Той обявява чрез близки и познати, че в своя керамичен център в столичния квартал "Люлин" всеки може да дойде и да вземе урок по грънчарство, като сумата за него ще бъде дарена в подкрепа на украинци, бягащи от войната. За около 11 дни в каузата се включват 43 души. Събраните от уроците пари са разпределени между три семейства.
"Аз съм богат, по-богат от мен няма – над 2000 души са дошли при мен, докоснали са се до глината, изработили са свой съд, който след това изпичам, давам им го и това е много приятна емоция. Чувствам се полезен с това, че мога да даря щастие на хората", казва за себе си Захари Иванов. И, без да се замисли, допълва, че ще се занимава с изработването на глинени съдове, "докато диша".
Захари Иванов е родом от плевенско село Комарево. Завършва специалност „Керамика” в Национална художествена академия през 2001г. при проф. Ивана Енева и от тогава участва в редица изложби и демонстрации на българската керамика.