Какво трябва да направим днес, за да преведем Данте? Трябва да напишем превода така, че да бъде верен с оригинала, но и да носи естетическа наслада. Това каза снощи поетът и преводач Кирил Кадийски на представянето на новия превод на първата част от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери – „Ад“.
Премиерата се състоя в „Каза Либри“, а специален гост бе проф. Клео Протохристова - автор на предговора към изданието. Актьорите Леонид Йовчев и Валентин Ганев прочетоха пред събралата се публика първите няколко песни от произведението. 
На премиерата Кирил Кадийски разказа, че за новия превод на „Ад” е работил по едно издание на италиански език от 1922-23 г., което си купува още като студент. То съдържа 1800 страници, като от тях текстът заема едва 500, а всичко останало са коментари и бележки. „Нямаше стих, който да не е обяснен”, посочи преводачът.
Той допълни, че след като е направил този превод, е разбрал защо Данте е гениален класик, който преминава от столетие в столетие. „Велик е, защото всичко, за което говори и представя - това са и проблеми, и типажи, и състояния - всичко е същото и днес”, каза Кадийски.
Допълни, че човешката природа не остарява и когато поетите са успели да я  представят високохудожествено, това е и причината да шестват из вековете.  „Оцелели са тези, които са напипали проблемите на човечеството”, каза поетът. Подчерта, че Данте не е писал  само за Флоренция, той е писал за всички народи тогава – и като проблематика, и като типажи. 
„Преводът не е само да ти даде представа какво е казал поетът. Преводът е да даде едно художествено ново произведение, което читателят, прочитайки го, да изпита същите вълнения и чувства, които би изпитал, ако го четеше в оригинал”, посочи преводачът.  Според него преводът е по-скоро това – да се претвори, да се направил една нова творба. „Какво имаш да му превеждаш на Данте? Данте трябва да го напишеш наново. Просто да го напишеш така, че да има всичко, което е в оригинала”, каза Кадийски. Допълни, че в неговия нов превод на „Ад” има и ритъм, и рими, и смисъл. По думите му римите не само не са излишни, те са част от творбата. „Формалните особености на едно произведение не са самоцел, те са част от съдържанието”, подчерта той. 

Проф. Клео Протохристова разказа, че преподава Данте повече от 45 години и поради тази причина знае какви трудности предизвиква той сред студентите и учениците. По думите й това е основно заради един основен проблем да досегашните преводи – тяхната тромавост, която прави така, че стихът да не върви добре. „Когато ми бяха изпратени първите пет песни, за да ги погледна и за да реша дали бих се присъединила към това издание, аз бях наистина смаяна. Защото не вярвах, че Данте може да звучи така на български”, описа тя първата си среща с превода на Кадийски. Проф. Протохристова допълни, че освен с предговора, участва в изданието и с други текстове – с кратки, стегнати резюмета, които предхождат всяка песен. По думите й текстът, който е създал Данте, е непрозрачен за съвременния читател, защото предполага огромна начетеност, образованост, много добра памет и способност за асоциативни връзки. Това е причината, поради която изданията на Данте обичайно са съпроводени с огромен брой бележки на преводача или на редактора под линия или в края на изданието. „В това издание – всяка песен е предхождана от един мъничък текст, в който има много стегнато резюме за онова, за което се говори в съответната песен, но всички неясни неща – реалии, алюзии, митология, исторически имена и събития - са разказани. Така че след като прочетете тази страничка, преди да започнете да четете текста, вече ще можете да се насладите на тази музика, която ще се излее във вътрешния Ви слух”, посочи проф. Протохристова. 
Както писа БТА, с новия поетически превод на Кирил Кадийски се отбелязват 7 века от смъртта на Данте. Томчето, издадено от издателство „Колибри”, е оформено с илюстрации на Сандро Ботичели и калиграфия на Костадин Кокаланов.