Съвместната историческа комисия между България и Република Северна Македония е дала предложение на двете правителства съвместно честване на цар Самуил, по начин, който те преценят, каза в предаването "Трилинг" историкът и член на комисията от страна на Република Северна Македония Петър Тодоров.
„Досега не сме видели такава инициатива от страна на двете правителства. Защо това не се случва, не мога да кажа, не знам”, допълни той.
Тодоров каза, че в историческата комисия се дискутирало и по отношение на съвместното честване на Гоце Делчев, като македонската страна настоява да бъде отбелязано защо Гоце е важен за Република Северна Македония и защо е важна личност за България, „а не да се утвърждават някакви биографични характеристики, които горе-долу са познати на обществата в двете държави. Това решение също трябва да бъде на базата на европейските ценности, както е записано в договора", посочи Тодоров.
Според него историците имат своето място и те не могат да бъдат изключени от търсенето на решение на проблема, понякога те самите са част от проблема, но политическите въпроси трябва да бъдат решавани от политиците.
„Не е добре, когато политиците говорят за история. В търсенето на решения на сегашните проблеми, политиците разкрасяват миналото. И това е проблем, защото само усложнява проблемите. При това те всъщност не пазят историята, не пазят някаква национална идентичност, а често пъти създават една политическа митология, която е противоположна на историческата наука”, каза той. 
Тодоров посочи, че без съмнение има спор между две историографии, „но не може един историографски проблем да бъде издигнат на толкова високо политическо ниво и не може една държава да казва на друга държава как да дефинира своята идентичност.”   
Според историка проблемът между двете държави може да се реши с много съвместни проекти, за да може да се преодолее вече съществуващият антагонизъм, който сега е по-голям, отколкото преди подписването на Договора за приятелство.
„Този спор не е нов. Той е от 1948 година или дори от още по-рано. На моменти той става ожесточен. Елитите в двете държави трябва да внимават той да не прерасне в спор между двата народа. Ако това се случи, ще бъде още по-труден за решаване”, смята Тодоров.  
По думите му различията с които се сблъскват в работата на историческата комисия са свързани с различната методология за работа и от това произлизат проблемите и липсата на резултати, въпреки дългите дискусии. Но историческата комисия не е орган, който да каже: „от утре така ще се разглеждат нещата”, тя трябва да даде препоръки на правителствата как да се променят учебниците и вторият аспект на работата й е свързан с предложенията за съвместните чествания.
„Историците на Балканите като цяло често излизат от рамката на науката, често виждаме как политически митове доминират в историческия наратив на обществата. И историците трябва да си върнат науката, да не я дават на хора, които злоупотребяват с нея за политически цели”, смята Тодоров, който допълни, че не може историята и историческата комисия за бъде в основата на политическото договаряне между две държави, "защото когато политици се договарят за миналото, това води по лош път и е сигнал, че има авторитарност в двете общества".