Природозащитници се борят за опазването на вид скорец в Бали, който е на ръба на изчезването, с помощта на необичайни съюзници - развъдчици и търговци на птици от Индонезия, предаде Асошиейтед прес. 
Три снежнобели балийски скореца (майни) споделят  клон, надават крясъци и се оглеждат наоколо, докато характерните сини петна около очите им улавят слънчевата светлина. Минути по-късно към тях се присъединяват още четири птици от ценния и рядък вид - гледка, която би била невъзможна в дивата природа преди две десетилетия.
В необичайно сътрудничество с развъдчици и търговци на птици - същата група, допринесла балийският скорец да се превърне в "критично застрашен" вид, природозащитниците ги пускат на свобода в провинция Бали с надеждата да увеличат дивата популация.
Експертите казват, че са необходими повече изследвания и мониторинг, но моделът за опазване е дал обещаващи резултатите през последните 10 години и може да бъде приложен и за други уязвими птици в Индонезия. Повече от век ендемичният за остров Бали балийският скорец (майна) е изключително търсен колекционерски артикул в международната търговия с птици в клетки заради поразителните си бяло оперение и песни.
Уловът на птиците с цел продажба, в съчетание със загубата на местообитание заради усвояване на земя за земеделие и пасища, води до класифицирането на птицата от Световния съюз за опазване на природата като "застрашена" през 1988 г. и като "критично застрашена" през 1994 г. Към 2001 г. експертите изчисляват, че в дивата природата живеят само шест балийски скореца, а хиляди други са плен по целия свят.  
Осъзнавайки дълбоко вкоренената култура на развъждане на птици в Индонезия и острата нужда от опазване на балийските скорци, неправителствената организация, наречена БърдЛайф Интернешънъл, се свързва с правителството, за да стартира програма за развъждане в плен през 80-те години на миналия век. 
Развъдчиците могат да кандидатстват за лиценз за отглеждане на птиците. Ако бъдат одобрени, правителството им предоставя скорци и им разрешава да запазят 90 процента от потомството за частна продажба. Останалите птици се рехабилитират и пускат на свобода в Национален парк Западен Бали, където могат да бъдат наблюдавани от парковите власти.         Методът за опазване е съвместим с индонезийската култура, където е обичайно да се отглеждат птици в клетки и хората разчитат на търговията с тях за препитание, отбелязва Том Скуайърс, докторант в  Манчестърския университет, който изучава екологията балийските скорци и други застрашени птичи видове в Индонезия.
"Националният парк започна да разбира това и създаде условия, при които може да има процъфтяваща  популация", казва Скуайърс. "Гледачите на птици все още могат да ги развъждат като хоби, без да създават реални проблеми на дивите популации. Това според мен е много по-добре, отколкото видовете да изчезват по света", допълва той. 
В начало пускането на балийски скорци в естествената им среда е съпътствано от проблеми - някои от птиците се заразяват с паразит, причиняващ висока смъртност, други стават жертва на хищници, бракониери и дори на въоръжен грабеж.   
Все пак усилията за опазване през последното десетилетие се увенчават с по-голям успех чрез засилено наблюдение на птиците, по-подробни данни от преброяването и повече изследвания, допълва Скуайърс.
От управата на Национален парк Западен Бали обясняват успеха на програмата за развъждане и със създаването и разрастването на "буферни селища" около него. Обитателите им получават съдействие за получаване на разрешителни за развъждането на балийски скорци в тях.
"Те ни помагат да се грижим и за птиците в природата", казва Скуайърс и допълва, че има категорични данни, че някои пуснати в естествена среда скорци са се сдобили с потомство. Това означава, че до известна степен популацията се самоподдържа. 
Постиженията на програмата за развъждане са видими из целия парк, където според управата сега живеят 420 балийски скорци. Ценните създания подскачат по дърветата, подават глави от кутиите за птици и кряскат на минаващите под тях туристите.