Край хладната вода на кристален водопад биоложката Андреа Теран извиква "Еврика!" Тя държи в дланта си един от двата вида жаби, които са в центъра на уникална съдебна битка срещу добива на полезни изкопаеми в Еквадор, предаде Франс прес.                                Теран е станала специалист в изследването на крехкото съществуване на новооткрита жаба-ракета, която все още няма научно наименование, и на дългоносия арлекин (Atelopus longirostris) - вид, смятан за изчезнал от 30 години.
Откриването и преоткриването преди няколко години на тези две земноводни, чиито размери не надвишават четири сантиметра, се превърна в централен аргумент за противопостяването на проект за добив на полезни изкопаеми от 4 829 хектара в отдалечена местна гора в Хунин, провинция Имбабура, на три часа и половина северно от еквадорската столица Кито.
Atelopus longirostris се появява за първи път отново през 2016 г. "Това беше жаба, която възкръсна от мъртвите", обяснява Андреа Теран. "Ако водата е замърсена от добива на полезни изкопаеми, ще изгубим последните популации от този вид", допълва биоложката, която се е посветила на изследването и опазването на земноводни.
Дългоносият арлекин е класифициран като "изчезнал" от  Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Учените обаче откриват следи от оцелели екземпляри в тази гора, където през 2024 г. еквадорските обществени предприятия "Енами" и чилийската компания "Колдеко" трябва да започнат добив на 210 000 тона мед годишно.
Еквадор започна мащабен добив на полезни изкопаеми през 2019 г. През същата година откриването на неизвестен досега вид скална жаба-ракета засили желанието да бъде запазено непокътнато това горско местообитание. Следващата година Андреа Теран става инициатор на съдебно оспорване за спирането на проекта за добив. 
"Условията, в които живее тази жаба, са уникални. Заради шума на водопада не знаем какви са механизмите й на комуникация, нито каква е репродуктивната й биология", обяснява биоложката. Кожата на жабите от вида, която има голям лечебен потенциал, ги прави изключително чувствителни към промените в околната среда. Следователно те се считат за биоиндикатори: ако екосистемата е засегната, те могат да започнат да изчезват.
Въпреки че на първа инстанция съдията се произнася в нейна полза, Теран губи при обжалването.
Концесията за добив обаче е оспорвана и от група жители на Хунин, които осъждат липсата на проучвания за въздействие върху околната среда, и по-специално пропускането на план за защита на двата вида жаби.
"Има толкова грешки", казва адвокат Марио Монкайо.
Съдията обаче не открива нередности. За защитниците на жабите остава последна надежда - подаването на обща жалба. 
 "Намираме се в регион с мегаразнообразие и решенията, които се взимат, трябва да бъдат мегаотговорни", казва Андреа Теран.