В изложба, посветена на Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България, Държавен архив - Стара Загора, представя документи и снимки от Велико Попов - съратник и другар на Ботев. Благодарение на Велико Попов са съхранени Телеграмата на комитета в Галац до Комитета на Комуната в Париж и “Символ-верую на българската комуна", припомни пред БТА Галентин Караславов, директор на културния институт. 
Велико Попов е роден в Русе през 1850 г. Взема участие в църковно-националната борба. Преследван от турските власти в града, емигрира в Румъния на 18.08.1865 г. Първоначално се установява в Букурещ, а по-късно в Галац и Гюргево. Участник в Първа българска легия. Подпомага активно организирането на четите на Филип Тотю и Панaйот Хитов, както и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Не се поколебава по всякакъв начин да осигури средства за въоръжаването на четата на Ботев. Извършва обир на лично имущество, за което е осъден и лежи в затвора във Фокшан. През периода 1870 – 1874 г. е учител в българското училище в Галац. Дописник във вестниците “Дунавска зора”, “Свобода”, “Дума на българските емигранти”, “Независимост”. За кратък период изучава медицина в Букурещ. Доброволец от 6 – та опълченска дружина . След Освобождението е участник Съединението от 1885 г. Като юрист – прокурор, съдия и адвокат работи последователно в Ловеч, Севлиево и Хасково. Народен представител в Седмото ОНС през периода 1892 – 1894 от Либералната партия на Стамболов. Честен, неподкупен, дълбокосподелящ заветите на Ботев за народно добруване. Не се съблазнява да извлече от кариерата си на депутат лична материална изгода и обезпечаване. Постепенно се оттегля от политически и обществен живот и през 1905 г. се установява в Стара Загора като учител. Умира на 28.12.1926 г. в Стара Загора.
От Държавен архив - Стара Загора призовават днес,  2 юни, да си припомним за една забравена личност от българската история.