Датският министър на външните работи Йепе Кофод заяви днес, че очаква страната да се присъедини към общата отбранителна политика на Европейския съюз, след като две трети от хората, гласували на произведения вчера референдум по въпроса, се обявиха против датиращия от 30 години отказ, предаде Асошиейтед прес.
Предстоят редица формални стъпки преди Дания да бъде приета в споразумението за отбрана, включително датският парламент да одобри резултатите от референдума, каза Кофод. Той изрази очакване Дания да може да се присъедини към общата отбранителна политика на ЕС от 1 юли.
При преброени 100 процента от подадените бюлетини, 66,9 на сто от гласувалите са се обявили в полза на отпадането на отказа, а 33,1 процента - против, показват официалните данни. Избирателната активност е била 65,76 на сто.
Датската министър-председателка Мете Фредериксен заяви, че резултатите са "ясен сигнал" към руския президент Владимир Путин.
Референдумът последва решенията на Швеция и Финландия да кандидатстват за членство в НАТО, отбелязва АП.
Присъединяването на Дания, която е сред основателите на 30-членния отбранителен съюз, към отбранителната политика на ЕС ще има сравнително скромно въздействие върху европейската архитектура за сигурност, особено в сравнение с историческите заявки на Швеция и Финландия за влизане в Северноатлантическия алианс, отбелязва АП.
Експерти обаче твърдят, че и двете стъпки отразяват едни и същи опасения и ще засилят военното сътрудничество на континента, смаян от войната в Украйна.
Основният ефект от отпадането на отказа ще бъде, че датските представители ще остават в залата, когато колегите им от ЕС обсъждат теми, свързани с отбраната, а датските въоръжени сили ще може да участват във военни операции на ЕС, като например тези в Африка и Босна и Херцеговина.
Кофод нарече референдума "добра и важна стъпка". "Сплотеността в Европа е най-добрият отговор, който можем да дадем в ситуацията, в която се намираме", каза той.