Идеята ученици от СОУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“ да издирят и опишат паметниците, свързани с участието на България в Първата световна война, събра във вторник в Дойче шуле представители на различни институции - на просветния инспекторат, на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, на русенската скаутска организация. Презентацията, която направиха момичета и момчета от 9 и 11 клас, предизвика и интереса на аташето от Генералното консулство на Русия в Русе Андрей Малакей. Причината за това бе и присъствието на руската професорка Олга Стрелова - преподавател в два университета в далечния град Хабаровск.
А участието на проф.Стрелова в презентацията не беше случайно. Всъщност, именно Олга Стрелова е подсказала идеята за проучването на русенските ученици, което всъщност е първо по рода си за града.
Учителят по история в Дойче шуле Николай Чакъров
се познава със Стрелова от участие в различни форуми, на които се обсъждат новите аспекти в преподаването на дисциплината в училище. Руската професорка е била в тесни колегиални и приятелски отношения с покойната проф.Румяна Кушева, директор на департамента за усъвършенстване на учители в София, с която пък Чакъров се е познавал също добре. Неколкократните участия на Стрелова в учителски конференции в България поставя началото на творчески и професионален диалог с русенския историк и на професорката прави впечатление неговият нетрадиционен подход към подготвянето на часовете по история в училище.
Заинтригува ме опитът на Николай Чакъров в неговите уроци и предложих за публикация неговата разработка за урок, в който той разяснява на учениците темата за тоталитаризма, казва проф.Стрелова. Тази тема Чакъров разработва на базата на примери, свързани с живота на Вацлав Шидек, който пренебрегва личния си живот в името на строителството на Кузнецкия машиностроителен завод. Когато на Втората общоруска научнопрактическа конференция „Ферински четения“ в град Уфа темата на колегата бе представена, имаше реплики от учители от типа на
„Ама те, българите, какво си позволяват?!“
разказва проф.Стрелова. Наложи се да им обясня: „Спокойно, колегата стъпва на наши, съветски документи. Не българите са лоши, а социализмът е лошият“, казва тя и подчертава: „Много често при преподаване на историята един пример струва повече от пространно теоретизиране, в полза на това говори и фактът, че учениците на Чакъров казват: Сега разбрах какво е тоталитаризмът“.
Иторията е наука, която е интересна именно с това, че провокира размишления, а не с това, че може да накара някого да запомня факти и дати, убедена е руската професорка, която години наред обучава учители как да поднасят масива от исторически сведения на учениците. Не е тайна за никого от хората, които се занимават професионално с това, че интересът на децата в училище към тази дисциплина е занижен, но това означава едно: че знанията са сериозно занижени, казва тя. „Ако съпоставим Русия и България, можем да кажем, че България, която се намираше под мощното влияние на съветските методисти и дидакти, бързо успя да се преориентира и да се насочи към най-добрите западни образци на стандартите при изготвянето на учебниците. Това е знaчително по-близко до изследователския тип преподаване. Докато
в Русия все още се запазва наративният тип учебници
макар вече да съществува вариативност, но тя е повече методическа, отколкото реална“, казва проф.Стрелова.
Историята винаги се префасонира от политиците, припомня тя и на фона на актуалните в момента драми с българското преподаване на история - всъщност, с проекта за изхвърляне на българската история от горните класове в средното училище - разказва за подобни проблеми в нейната страна. От миналата година се формира нова концепция за историческото образование в училище, като в нея е залегнало разбирането, че събитията, които се преподават, трябва да бъдат тези, които са се случили до 2012 година. Според проф.Стрелова това е плод на особено активната намеса на властта в миналото в името на нейното собствено активно определяне и позициониране в настоящето. Събития, от които до днес не са изминали поне 50 години, не са история, това е естествознание или каквото и да е друго, но не и история, смята университетската преподавателка. Докато все още са живи свидетелите, е много трудно да се даде обективна оценка и дори само да се представят обективно фактите, казва тя.
Когато историците възразили на поривите на властта
да се включат събития от най-близките изминали години, се чули и гласове, които настоявали: „Е, че как така учениците ще завършат средно образование и няма да се ориентират в политиката?!“. И все пак, не бива да се допуска директната намеса на съвремието да подменя науката история, убедена е Стрелова.
Темата за паметниците е една от тези, които стоят на специално място в разработките и творческите търсения на проф.Стрелова. Самата тя има няколко статии по тази тема - за войната на паметниците, за войната на музеите на паметниците, за музеите на антипаметта за съветското минало... В разговор с Николай Чакъров тя споделила, че в Русия всъщност няма нито един паметник на Първата световна война. На този факт обърнал внимание и самият руски президент Владимир Путин. А след като Владимир Владимирович заострил вниманието върху това, властта решила да прекодира отношението към тази война, която за Русия минава на втори план поради революцията през 1917 година, която предопределя развитието на държавата за десетилетия напред. И така,
Първата световна война вече е наречена Втора Отечествена война
/втора - след Отечествената война от 1812 година/, обявен е конкурс за паметник, който ще бъде издигнат в Москва на Хълма на поклонението.
От разговора между проф.Стрелова и Чакъров пък се родил проектът, по който деветокласници и единадесетокласници от Дойче шуле издирили, описали и заснели каменните паметни знаци в селата от Русенска област. Повечето от децата са описвали паметниците в селата, където живеят техните баби и дядовци, като за да видят отблизо строените преди близо век паметници, гимназистите често прескачали заключени църковни огради. Това със сигурност ще остави много по-дълбоки следи в съзнанието на тези млади хора за конкретните измерения на историята, отколкото един монотонен урок по темата, убедена е проф.Стрелова.